Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 109

— А това къде е?

— Югоизточно от Кхинтор.

— Но югоизточно от Кхинтор е територията на метаморфите.

— Точно така.

Мрачното лице на Залзан Кавол се оживи за пръв път, откакто се бяха натъкнали на преградата по пътя си. Той се обърна и запита:

— Каква работа има за нас в Илиривойн?

— Идущия месец преобразяващите се уреждат там празненства — отговори Лизамон Хълтин. — Ще има жътвени танци, всевъзможни състезания и веселби. Чувала съм, че понякога трупи от имперските провинции влизали в резервата и изкарвали много пари през време на празненствата. Преобразяващите се не придават важност на имперските пари и бързо ги харчат.

— Я гледай! — възкликна Залзан Кавол. По лицето му премина хладният блясък на алчността. — Преди време и аз чувах такова нещо. Но никога не ми е идвало наум да проверя дали е вярно.

— Ще го провериш без мен! — извика Слийт внезапно.

Скандарът го погледна.

— А?

Слийт изглеждаше много измъчен, като че цял следобед бе изпълнявал номера си на сляпо жонглиране. Устните му бяха опънати и безкръвни, очите му — вторачени и неестествено бляскави.

— Ако отидете в Илиривойн — заяви той раздразнено, — аз няма да дойда с вас.

— Напомням ти за договора ни — каза Залзан Кавол.

— Въпреки това. Нищо в него не ме задължава да дойда с вас в територията на метаморфите. Имперският закон е невалиден там и нашият договор ще загуби сила в момента, когато влезем в резервата. Аз не обичам преобразяващите се и не искам да рискувам нито живота, нито душата си в тяхната провинция.

— По-късно ще поговорим за това, Слийт.

— И по-късно отговорът ми ще бъде същият.

Залзан Кавол огледа наобиколилите го.

— Стига по този въпрос. Загубихме тук няколко часа. Благодаря ви за помощта — каза той студено на Лизамон Хълтин.

— Желая ви доходно пътуване — каза тя и изчезна с добичето си в гората.

Тъй като бяха пропилели толкова много време поради преградения път, Залзан Кавол реши фургонът да се движи през нощта, противно на обичайната му практика. Валънтайн, изтощен от продължителния бяг и от няколкочасовото жонглиране и все още чувствайки някаква леност от плода дуика, който бе ял, заспа седнал в задната част на фургона и не усети нищо повече чак до сутринта. Последното, което чу, беше един оживен спор дали да рискуват да навлязат в територията на метаморфите. Делиамбър изтъкваше, че опасностите в Илиривойн са преувеличени от мълвата, Карабела отбеляза, че Залзан Кавол ще има право да даде под съд Слийт, комуто това ще струва скъпо, ако наруши договора си, а Слийт твърдеше с почти истерична убеденост, че го е страх от метаморфите и не би се приближил дори на хиляда мили от тях, Шанамир и Виноркис също заявиха, че се страхуват от преобразяващите се, които, казаха те, били враждебни, коварни и опасни.

Когато Валънтайн се събуди, видя, че е сгушил главата си уютно в скута на Карабела. Във фургона се лееше ярка слънчева светлина. Лагеруваха в някакъв просторен, приветлив парк — място с обширни синьосиви ливади и тънки, ъгловати, много високи дървета. Всичко това беше обградено от ниски заоблени хълмове.