Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 107

Великанката се покатери с мъка на ездитното животно, което, макар и голямо за своята порода, изглеждаше дребно и крехко, щом тя се озова на него. След известно колебание Валънтайн седна зад нея и я прихвана през кръста. Въпреки едрото й тяло тя съвсем не беше дебела: здрави мускули опасваха хълбоците й.

Добичето излезе в лек галоп от дуиковата гора и пое по пътя. Когато стигнаха до фургона, той беше все още здраво затворен, а горските братя продължаваха да танцуват и да бъбрят на и около дърветата зад преградата.

Двамата слязоха от седлото. Лизамон Хълтин се приближи без признак на страх до предната част на фургона и с писклив, остър глас подвикна нещо на горските братя. От дърветата й отговориха със същите гласове. Подвикна пак; пак й отговориха; после се завърза дълъг, трескав разговор, с много възражения и възклицания.

Тя се обърна към Валънтайн.

— Ще ви отворят вратата — рече. — Срещу такса.

— Колко?

— Не за пари. Срещу услуги.

— Какви услуги бихме могли да направим на горските братя?

— Казах им, че сте жонгльори — отвърна тя, — и обясних какво вършат жонгльорите. Ще ви пуснат да продължите пътя си, ако им изиграете нещо. Иначе възнамеряват да ви убият и да си направят играчки от костите ви, но не днес, защото днес е свят ден за горските братя, а в свети дни не убиват никого. Съветвам ви да им изиграете нещо, но постъпете както желаете. — И добави: — Отровата, с която си служат, не действа много бързо.

6

Залзан Кавол беше възмутен — да играят за маймуни, да играят без хонорар? — ала Делиамбър изтъкна, че горските братя стоят на еволюционната стълбица малко по-високо от маймуните, Слийт пък забеляза, че днес не са се упражнявали и тренировката ще им бъде полезна, а Ерфон Кавол реши въпроса, като посочи, че всъщност представлението няма да бъде безплатно, тъй като се заменя срещу свободно минаване през тази част на гората, която тия същества владеят напълно. Пък и нямаха избор в случая: затова слязоха с бухалки, топки и сърпове, но без факлите, защото Делиамбър изтъкна, че факлите може да изплашат горските братя и да ги подтикнат към непредвидими действия. И започнаха да жонглират на най-откритото място, което можаха да намерят.

Горските братя гледаха със захлас. Те наизскачаха със стотици от гората и насядаха край пътя, зяпаха, гризяха пръстите и тънките си хватателни опашки, с тихо цвърчене коментираха помежду си. Скандарите си подхвърляха един на друг сърпове, ножове, бухалки и брадвички, Валънтайн мяташе нависоко бухалки, Слийт и Карабела играеха грациозно и изящно, мина един час, мина още един, слънцето започна да се спуща към Пидруид, а горските братя продължаваха да гледат и жонгльорите продължаваха да жонглират, и никой не помръдваше да разплете лианата „птича мрежа“ от дърветата.

— Цяла нощ ли ще играем? — попита Залзан Кавол.

— Шшт — каза Делиамбър. — Ще ги докачиш. Животът ни е в ръцете им.

Възползваха се от тази възможност, за да репетират нови номера. Скандарите усъвършенстваха един номер на прехващане, като крадяха подхвърляните предмети един от друг по начин, смешен за такива едри и свирепи същества. Валънтайн разработваше със Слийт и Карабела размяната на бухалки. После Слийт и Валънтайн започнаха да си подхвърлят бухалки бързо един на друг, докато Карабела първа, а Шанамир след нея смело се премятаха. И продължаваха така вече трети час.