Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 108

— Тези горски братя вече получиха от нас развлечение за пет рояла — промърмори Залзан Кавол. — Кога ще свърши това?

— Вие жонглирате много майсторски — каза Лизамон Хълтин. — Вашето представление им доставя неизразимо удоволствие. И на мен ми доставя удоволствие.

— Много любезно от ваша страна — рече Залзан Кавол кисело.

Започваше да се здрачава. Настъпването на мрака очевидно беше знак за известна промяна в настроението на горските братя, защото неочаквано те загубиха интерес към представлението. Петима от тях, високопоставени и властни особи, пристъпиха напред и се заловиха да разкъсват преградата от лиана „птича мрежа“. Малките им ръце с остри пръсти се справяха лесно с тази материя, която би оплела безнадеждно всеки друг в мрежа от лепкава тъкан. За няколко минути пътят бе разчистен и горските братя, бъбрейки, изчезнаха в мрака на гората.

— Имате ли вино? — попита Лизамон Хълтин, когато жонгльорите събраха уредите си и се готвеха да продължат пътя си. — От толкова гледане ожаднях много.

Свидливият Залзан Кавол понечи да каже нещо в смисъл, че припасите им са на изчерпване, но беше вече късно: поглеждайки сърдито работодателя си, Карабела извади една манерка. Жената-воин я вдигна и я пресуши с една продължителна, мощна глътка. Тя обърса устни с ръкава на ризата си и се оригна.

— Не е лошо — рече тя. — Дюлорнско ли е?

Карабела кимна утвърдително.

— Тези гхайроги умеят да пият, макар и да са змии! Няма да намерите нищо подобно в Мазадон.

— Три седмици траур ли, казвате? — попита Залзан Кавол.

— Не по-малко. Всякакви публични забавления са забранени. На всяка врата ще има жълти траурни ленти.

— От какво е умрял херцогът? — запита Слийт.

Великанката повдигна рамене.

— Едни казват, някакво послание от краля го уплашило толкова, че умрял, други — че се задавил с хапка недопечено месо, а трети — че прекалил с три от държанките си. Има ли значение? Той е мъртъв, в това няма спор, а останалото не е толкова важно.

— И няма работа — вметна Залзан Кавол мрачно.

— Не, никаква до Тагобар и дори по-нататък.

— Няколко седмици няма да можем да изкараме нищо — промърмори скандарът.

— Сигурно е лошо за вас — рече Лизамон Хълтин. — Но аз знам къде бихте могли да припечелите добре малко по-нататък от Тагобар.

— Да — каза Залзан Кавол. — В Кхинтор, предполагам.

— Кхинтор ли? Не, чувам, че там са зле. Това лято реколтата на кленетови пуфи е лоша и търговците трудно дават на вересия, затуй мисля, че хората нямат достатъчно пари да харчат за развлечения. Не, аз имам предвид Илиривойн.

— Какво?! - извика Слийт, като че го бе пронизала стрела.

Валънтайн порови в паметта си, но не можа да измъкне нищо и прошепна на Карабела: