Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 111

— Обичайните — отговори Делиамбър. — Природни бедствия, повреди на фургона, местни размирици, нападения на разбойници. В средата на континента не е така спокойно, както по крайбрежието. Пътуването из тия краища е съпроводено с опасности.

— Разбира се, че има опасности! — избумтя познат глас. — Ще ви трябва закрила!

Внезапно сред тях се появи внушителната особа на Лизамон Хълтин.

Тя изглеждаше отпочинала и бодра, като че ли не бе яздила цяла нощ и добичето й не беше капнало от умора. Залзан Кавол запита учудено:

— Как стигна дотук толкова бързо?

— По горските пътеки. Аз съм едра, но не чак колкото фургона ви, и мога да се движа по преки пътища. В Илиривойн ли отивате?

— Да — отговори скандарът.

— Добре. Знаех си, че така ще стане. И ви настигнах, за да ви предложа услугите си. Аз съм без работа, а вие навлизате в опасни местности — естествено е да се сдружим. Ще ви заведа благополучно до Илиривойн, гарантирам това!

— Много висока ти е таксата.

Тя се ухили.

— Мислите, че винаги вземам по пет рояла за такава дребна работа? Поисках ви толкова много, понеже ме ядосахте, като ми се пречкахте, когато се опитвах да си похапна хубавичко. Ще ви закарам до Илиривойн за още пет рояла, колкото и време да ми отнеме това.

— Три — заяви Залзан Кавол непреклонно.

— Ти май никога няма да се научиш. — Великанката се изхрачи почти в краката на скандара. — Аз не се пазаря. Вървете в Илиривойн без мен и дано изкарате добра пара̀. Макар че се съмнявам в това. — Тя смигна на Валънтайн. — Къде са другите двама?

— Слийт отказа да дойде в Илиривойн. Избяга оттук кипнал преди десет минути.

— Не го упреквам. А жената?

— Тя тръгна подире му, за да го убеди да се върне. Ей там горе. — Валънтайн посочи пътеката, която се виеше през хълмовете.

— Там ли?

— Между ония два хълма.

— В гората с устоцветите? — Гласът на Лизамон Хълтин звучеше така, като че не вярваше на чутото.

— Какво е това? — попита Валънтайн.

В същия миг Делиамбър се намеси:

— Устоцвети ли? Тук?

— Паркът е изграден за тях — заяви великанката. — Но в подножието на хълмовете има предупредителни знаци. По оная пътека ли тръгнаха? И то пеш? Божественият да ги закриля!

Залзан Кавол се тросна ядно:

— Ако ще да го изядат дваж, пет пари не давам за това. Но тя ми е нужна!

— И на мен — каза Валънтайн. После се обърна към жената войн: — Ако веднага препуснем подире им, може да успеем да ги намерим, преди да са навлезли в устоцветната гора.

— Работодателят ви смята, че не може да си позволи да плати за услугите ми.

— Пет рояла?! — възкликна Залзан Кавол. — Оттук до Илиривойн?!

— Шест — каза тя невъзмутимо.

— Е, нека бъдат шест. Но ги върни обратно! Върни поне нея!

— Добре — произнесе Лизамон Хълтин възмутена. — Вие нямате разум, аз пък нямам работа, затуй може би си подхождаме. Вземи едно от ония добичета — каза тя на Валънтайн — и карай след мен.

— Искаш да тръгне с теб? — простена Залзан Кавол. — Но така няма да ми останат никакви човеци в трупата!

— Ще ти го докарам обратно — заяви великанката. — И ако имате късмет, и другите двама. — Тя яхна с мъка добичето си. — Да тръгваме — рече.