Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 106

Подвикна й.

Тя веднага се преобърна, седна, озърна се.

— Тук горе съм — каза той.

Тя погледна към него и Валънтайн тактично извърна глава, но великанката само се засмя на свенливостта му. Стана и посегна към дрехите си небрежно, без да бърза.

— Ти ли си — рече. — Сладкодумният Валънтайн. Можеш да слезеш тук. Аз не се страхувам от теб.

— Знам, че не обичаш да смущават почивката ти — рече Валънтайн любезно, спущайки се внимателно по стръмната скалиста пътечка. Когато стигна долу, тя вече бе обула панталоните си и се мъчеше да навлече ризата върху мощните си гърди. — Натъкнахме се на преградата по пътя — каза той.

— Естествено.

— Трябва да се доберем до Мазадон. Скандарът ме прати да те наема. — Валънтайн извади петте рояла на Залзан Кавол. — Ще ни помогнеш ли?

Тя погледна лъскавите монети в ръката му.

— Таксата е седем и половина.

Валънтайн сви устни.

— По-рано ти ни каза пет.

— Това беше по-рано.

— Скандарът ми даде само пет рояла, за да ти платя.

Тя повдигна рамене и започна да разкопчава ризата си.

— В такъв случай ще продължа слънчевата си баня. Можеш да останеш или да не останеш, както желаеш, но стой на разстояние.

Валънтайн заговори спокойно:

— Когато скандарът се опита да отбие от цената, ти отказа да се пазариш, като му заяви, че имало чест в твоята професия. Според моята представа за чест бих се придържал към цена, която веднъж вече съм посочил.

Великанката сложи ръце на хълбоците си и се разсмя; смехът й беше толкова гръмогласен, че Валънтайн се уплаши да не го отвее. Чувстваше се пред нея като играчка: тя беше с повече от сто фунта по-тежка от него и най-малко с една глава по-висока.

— Колко смел си или колко глупав! — каза тя. — Мога да те унищожа само като те плесна с ръка, а ти стоиш тук и ме поучаваш за недостатъците на честта!

— Мисля, че нищо лошо няма да ми направиш.

Тя го изучаваше с неочакван интерес.

— Може би. Но ти поемаш рискове, приятелю. Аз лесно се докачам и понякога, когато се ядосам, върша по-лоши неща, отколкото искам.

— Както и да е. Ние трябва да се доберем до Мазадон, а само ти можеш да накараш горските братя да ни дадат път. Скандарът е готов да плати пет рояла, не повече. — Валънтайн коленичи и нареди петте лъскави монети една до друга на камъка до вира. — Обаче аз имам малко свои пари. Ако си съгласна, ще ги прибавя към таксата. — Доста рови в кесията си, докато намери един роял, после още един, сложи до него половин роял и вдигна с надежда очи.

— Пет са достатъчни — каза Лизамон Хълтин.

Тя загреба с шепа монетите на Залзан Кавол, остави тези на Валънтайн и се закатери нагоре по пътеката.

— Къде е ездитното ти животно? — попита, отвързвайки своето.

— Аз дойдох пеш.

— Пеш ли? Пеш?! През целия път си тичал? — Взря се в него. — Колко верен служител си ти! Плаща ли ти добре, за да му вършиш такива услуги и да поемаш такива рискове?

— Не особено.

— Да, така и предполагах. Е, качи се зад мен. Това добиче няма дори да забележи малко повече допълнителна тежест.