Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 55

Корделия подскочи в леглото, очите й се закръглиха от смайване.

— Открили сте начин за топлинен скок оттук до Ескобар?!

Ето каква била причината за мълчанието на бараярците! — светкавично съобрази тя. Това беше последното нещо на света, което би й минало през ума. Ескобар бе една от най-важните планети, охраняващи изходите към открития космос. Голяма, стара и богата, тя беше последната крепост на хуманността, на нея разчитаха повечето демократични правителства в системата, включително и правителството на Бета.

— Вашите генерали са луди!

— Почти същите думи употребих и аз, когато министърът на Запада започна да крещи, а граф Вортала се зае да го укротява… Графът е единствения човек на този свят, който умее да бъде груб, без да прибягва до открити ругатни…

— Но това означава поглъщането и на Бета! — промълви със замряло сърце Корделия. — Почти половината от нашата междузвездна търговия минава през Ескобар. Останалата част е разпределена поравно между Тау Сети-5 и Джаксън Хол.

— Така е — кимна Воркосиган. — Идеята беше за светкавична операция, след което потенциалните съюзници на Ескобар се поставят пред свършен факт. Аз не бях забравил реализацията на „перфектния“ си план на Комар и им казах, че са луди… Или нещо подобно… — Горчиво поклати глава и добави: — Сега съжалявам, че избухнах. Ако се бях въздържал, положително още щяхме да спорим… Но сега всичко е готово, флотата може да потегли всеки момент… Колкото по-голяма е подготовката, толкова по-трудно може да бъде спряна…

— Война — въздъхна Корделия. — Вие без съмнение си давате сметка, че ако флотата ви тръгне на поход и Бараяр се окаже в състояние на война с Ескобар, у дома ще се почувства остър недостиг на навигатори. Защото дори и да не се намесим пряко във войната, ние положително ще подпомагаме Ескобар, както с оръжие, така и с техническа помощ…

Воркосиган понечи да каже нещо, после тъжно поклати глава.

— Сигурно — призна с въздишка той. — А ние от своя страна ще направим опит да ви блокираме…

В кабината се възцари тежка тишина, Корделия чуваше как кръвта свири в ушите й. Някъде отдалеч долитаха стъпки, Ботари пред вратата тежко пристъпваше от крак на крак…

— Трябва сериозно да си помисля — заяви накрая тя. — Нещата съвсем не изглеждат толкова розови…

— Така е — съгласи се той и тежко се изправи. Раненият крак все още му създаваше трудности. — Казах всичко, което ми тежеше. Но вие не казвайте нищо…

Тя благодарно кимна.

Воркосиган излезе, подвикна на Ботари и плътно затвори вратата след себе си. От устата на Корделия се изтръгна дълбока въздишка, главата й се върна на възглавницата. В тази поза я завари доброволецът Нилеса, който почука на вратата с вечерята.

6.

На следващата сутрин (корабно време) Корделия остана в кабината с книга в ръце. Трябваше й време, за да асимилира разговора с Воркосиган и искаше да го направи на спокойствие.