Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 56

В душата й цареше хаос, сякаш звездните й карти изведнъж се бяха объркали. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше факта, че е изпаднала в дълбок смут. Но една стъпка назад към истината е за предпочитане пред самозаблудата, утешаваше се тя. Изпитваше глад за сигурност, колкото и далечна да бе възможността да я постигне.

Корабната библиотека предлагаше голямо разнообразие. Някакъв благородник на име Абел беше написал подробна история на Бараяр, изпълнена с имена, дати и пълно описание на забравени сражения, участниците в които положително вече не бяха между живите. Учен на име Акцид се бе справил по-добре със своята интересна биография на император Дорка Ворбара „Справедливият“ — тайнствената личност, която по пресмятанията на Корделия се явяваше прадядо на Воркосиган. В края на неговото управление бе приключила Ерата на изолацията. Потънала дълбоко в интригите на изкусни политици и безкомпромисни военни, тя дори не вдигна глава при почукването на вратата, а само извика едно разсеяно „влезте“.

В кабината нахлуха двама мъже, облечени в сиво-зелените униформи, с които екипажите на разузнавателните совалки се спускаха на планетите. Движенията им бяха толкова стремителни, че почти паднаха на пода. Единият се обърна и побърза да сложи резето. Изглеждат доста жалки, механично отбеляза Корделия. Най-сетне да видя бараярски войник, който да е по-нисък от Воркосиган — беше втората й констатация. Позна ги едва когато откъм коридора се разнесе ритмичния вой на алармената инсталация. Май няма да стигна до…

— Командор Нейсмит! — извика лейтенант Стабън. — Добре ли сте?

Зърнала лицето му, Корделия усети как върху плещите й се завръща отговорността. Кестенявата му коса, доскоро дълга чак до раменете, сега беше подстригана по подобие на бараярските военни прически, без нея главата му изглеждаше малка и гола. Сякаш някое противно тревопасно го е опоскало, помисли си Корделия. До него се поклащаше високата и слаба фигура на лейтенант Лай, който още по-малко приличаше на боец в прекалено голямата униформа, набръчкана в коленете и лактите. Интелигентното му лице влизаше в рязък контраст с всичко по него, включително и с обстановката в кабината.

Тя понечи да каже нещо, затвори уста, после успя да изпусне въздуха от гърдите си:

— Защо не сте на път за дома?! Дадох ви съвсем ясна заповед, лейтенант!

Стабън посърна. Очевидно се бе надявал на доста по-топъл прием.

— Гласувахме — отвърна той и млъкна, сякаш тази дума обясняваше всичко.

— Така значи, гласувахте и толкоз… — Корделия отчаяно поклати глава и стисна с длани слепоочията си. — Защо?

— Идентифицирахме бараярския кораб като „Генерал Воркрафт“, открихме името на командира му. И гласувахме единодушно, че не можем да ви оставим в лапите на Касапина на Комар!

— Как, по дяволите, стигнахте до единодушие при наличието на… — изведнъж млъкна и се запита дали да не разбие главата си в стената. В очите на лейтенанта се появи доволен блясък. Не, по-добре да получа цялата информация. Той също…