Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 54

— Вашият кораб…

— Нали бягството му няма да ви донесе неприятности? — загрижено го погледна Корделия.

— Мисията ни имаше превантивен характер — отвърна той. — А фактът, че по време на бягството на бетианците аз съм бил в безсъзнание, несъмнено ще ме освободи от отговорност. В такъв смисъл беше и доклада, който изпратих до Имперския съвет. Там несъмнено ще имат подозрения, че нарочно съм ви позволил да се измъкнете… Защото знаят, че не одобрявах мисията.

— Ново понижение?

Той се засмя.

— Бях най-младия адмирал в историята на космическата флота, какво ми пречи да приключа кариерата си като най-стария мичман! — После лицето му стана сериозно: — Почти сигурно е, че войнстващата фракция в министерството ще ме обвини в предателство… — Очите му се заковаха в нейните: — И би било неразумно да се надяваме да уредим личните си отношения, преди да отхвърля подобни обвинения…

— Предателството е тежко престъпление на Бараяр, така ли? — попита с любопитство тя.

— О, да. Наказва се с обществено порицание и смърт чрез гладуване… — Видял смаяното изражение на лицето й, Воркосиган изви вежди и побърза да добави: — Престъпниците с благородно потекло обикновено получават възможност да прекратят мъките си преждевременно… Все се намира някой, който да им подхвърли оръжие за самоубийство, преди изпълнението на присъдата… Така се предотвратява евентуалното пробуждане на обществени симпатии… Но аз съм твърдо решен да не им доставям това удоволствие. Нека всички видят как умира истинският войник… — каза го с дълбоко убеждение, в душата на Корделия потрепна ужас.

— А бихте ли саботирали инвазията, ако наистина ви се отдаде подобна възможност? — поинтересува се тя.

— Не — поклати глава той и очите му станаха безизразни. — Аз съм човек, който изпълнява получените заповеди, истински воин. Това личи и от сричката пред името ми… Ще защитавам тезата си, докато въпросът подлежи на обсъждане. Но ако получа подписана от императора заповед, ще я изпълня безпрекословно. Алтернативата е хаос, а от хаос на нас ни е дошло до гуша!

— Какво е различното в тази инвазия? Вие очевидно сте бил съгласен с агресията срещу Комар, иначе едва ли биха ви назначили за главнокомандващ армията…

— Комар беше уникална възможност, истински урок за водене на бойни действия. Възползвах се максимално от благоприятните обстоятелства при изготвянето на конкретните планове за настъплението… — Вдигна ръка и започна да присвива пръстите си един по един: — Ограничено население, отрупано в градове с климатичен контрол. Липса на условия за създаване на партизански групировки. Никакви подкрепления за врага — ние не бяхме единствените, които пострадаха от прекалено алчните им транзитни тарифи. Достатъчно бе да подхвърля, че ще намалим тези тарифи от 25 на 15 процента и евентуалните им съюзници от съседните планети бяха вече в джоба ни. Там няма тежка промишленост, населението дебелееше от високите тарифи… Не искаха дори да се бият, преди наемниците им да се сблъскат с нас и да хукнат да бягат… Ако имах неограничени пълномощия и малко повече време, положително щях да превзема Комар без нито един изстрел! Инвазията щеше да бъде наистина като по учебник, но Министерският съвет нямаше търпение да изчака… — Лицето му се смръщи от оживелите спомени. — А що се отнася до новия план… Е, добре, ще ви призная, че става въпрос за Ескобар…