Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 53

— Вие положително знаете как да омайвате момичетата със светли мечти — поклати глава Корделия и разтърка брадичката си.

Воркосиган я погледна, в очите му изгря надеждата.

— Как се започва политическа кариера на Бараяр? — попита тя, усетила прилив на увереност. — Предполагам, че искате да тръгнете по стъпките на дядо си, принц Хав… Но как ще го направите, след като сте лишен от благородническа титла?

— Начините са три: назначение лично от императора, назначение по наследство или издигане по общата за всички стълбица на кариерата. Министерският съвет предпочита хората, издигнали се именно по тази стълбица. Там е голямата им сила, но за съжаление аз не мога да поема по този път. Най-лесно е да търся назначение в Съвета на графовете, по силата на наследството. Ала това означава да чакам смъртта на баща си. Пък и този Съвет е крайно консервативен, единствената грижа на членовете му е да запазят своите привилегии. Не съм сигурен, че графовете могат да вземат далновидни политически решения, тяхната роля е обречена на гибел… — Замисли се за миг, после по лицето му пробяга усмивка: — Това, последното, го казвам само на вас…

— Никога не съм чувала за по-налудничаво устройство на управление!

— Тук не става въпрос за устройство, а за отдавна утвърдени привилегии — поклати глава той.

— Може би най-доброто решение за вас е някаква форма на конституционна конвенция…

— Говорите като истинска бетианка. Подобна формулировка неминуемо ще предизвика гражданска война. Следователно, остава единствено императорският указ. Това е най-краткият път, но падението ми може да се окаже дори по-бързо от възхода… В случай, че старецът умре или пък го обидя с нещо… — В очите му се появи войнствен блясък, умът му работеше на високи обороти: — Голямото ми предимство пред императора се съдържа в простия факт, че той обича да му говорят открито. Не зная как се е пристрастил към това — може би, защото твърде рядко му се случва…

— Според мен, политиката ще ви хареса — отбеляза Корделия. — Вероятно защото на Бараяр тя е твърде близо до онова, което на други места наричат война…

— Съществуват и непосредствени политически проблеми, например, този с вашия кораб — поясни той. — Сигурно е твърде рано да обсъждам брака си с вас, след като не зная как ще се развият нещата… Но това не означава, че не искам да мислите в тази посока… Всъщност, какво по-точно си мислехте в момента?

— Няма да ви кажа — тръсна глава тя. — По-късно, друг път… Във всички случаи не е нещо, което би ви разочаровало…

Воркосиган прие думите й с обнадеждено кимване, после понечи да продължи: