Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 22

— Охо! — рязко извърна глава тя. — Вляво от нас, нагоре по течението, май има цяло стадо лешояди!

— Точно така — кимна Воркосиган и хвърли остатъците от вечерята им в реката. Разнесе се силен плясък, последван като ехо от още един и още един… Повърхността на водата остана спокойна, нищо не се виждаше. После отново се чу противното съскане, но вече надолу, по течението… В близост до тях се разнесе кръвожаден рев и Воркосиган бързо измъкна станъра.

— Май са много! — нервно прошепна Корделия. Опряха гръб в гръб и напрегнаха очи в мрака. Воркосиган подложи дланта си под станъра, прицели се и натисна спусъка. Разнесе се тихо изсвирване, последвано от тътена на падащо тяло. Сенките на лешоядите се раздвижиха, разнесе се любопитно сумтене. Очевидно душеха улучения си другар. Кръгът около двамата продължаваше да се стеснява.

— Много ми се иска това оръжие да беше по-шумничко — въздъхна Воркосиган и пак се прицели. Нови две тела се стовариха на земята, но ефектът върху останалите беше нулев. — Знаете ли — прокашля се с леко притеснение той. — Станърът ви е почти изтощен…

— Зарядите няма да стигнат за останалите, така ли?

— Точно така.

Един от лешоядите изгуби търпение и се насочи към тях. Воркосиган нададе остър вик и хукна насреща му. Звярът неохотно се оттегли. Равнинната порода беше малко по-едра от планинската. И по-грозна, ако това изобщо бе възможно… Очевидно тези хищници водеха стаден начин на живот, бройката им беше обезпокоително голяма и отрязваше изцяло пътя за отстъпление на двамата пътешественици.

— О, по дяволите! — отчаяно простена Воркосиган. — Само това ни липсваше! — Десетина прозрачни и тихи като призраци сфери бавно увиснаха над главите им. — Колко нелеп начин да се разделим с живота! Е, добре, нека поне да умрем в бой! — Погледна я, понечи да каже още нещо, после само поклати глава. Мускулите му се стегнаха.

Вдигнала глава към спускащите се отровни гадини, Корделия изведнъж беше осенена от безумна идея.

— О, не! — пое въздух тя. — Това са нашите спасители! Елате, милинките ми! Елате при мама!…

— Да не се побъркахте? — изгледа я с недоумение Воркосиган.

— Нали искахте трясък? Ще го получите! Какво, според вас, позволява на тези балони да летят?

— Не съм мислил за това — озадачено поклати глава той. — Разбира се, то не може да бъде нещо по-различно от…

— Водород! — възбудено го прекъсна тя. — Бас държа, че тези сладурчета представляват истинска химическа лаборатория и правят електролиза на водата! Забелязахте ли, че винаги висят над реките и потоците? Ех, ако имах ръкавици!…

— Позволете на мен! — ухили се Воркосиган, подскочи и хвана лепкавите пипала на гадината над главата си. Ръката му продължи широкия си замах, балонът тупна на земята, на няколко крачки от настъпващите лешояди. Корделия стисна факлата и я насочи напред, като шпага. Горящият край потъна в балона, разлетяха се искри.

Трясна оглушителен гръм, ослепителен пламък се издигна над полесражението. Разнесе се отвратителна воня. Макар и с обгорени вежди и червени кръгове пред очите, Корделия повтори упражнението и със следващия балон, който Воркосиган успя да докопа. Козината на най-дръзкия лешояд се подпали, той издаде пронизително съскане и започна да се оттегля. Останалите колебливо го последваха. Корделия не им даде време да се опомнят. Вдигнала факлата високо над главата си, тя подскочи и успя да взриви поредния балон направо във въздуха. Светкавицата на експлозията освети цялата околност. Покрай черните води на реката панически се блъскаха гърбовете на огромно стадо лешояди. Разбрала едва сега пред каква опасност са били изправени, Корделия неволно хлъцна от уплаха.