Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 21

— Щастлива ли е била баба ви на Бараяр? — попита Корделия, механично пресметнала, че ученическите ваканции на Воркосиган са били поне преди тридесетина години.

— Мисля, че тя никога не успя да се адаптира изцяло към нашето общество — поклати глава той. — Особено след Гражданската война… — Помълча малко, после тръсна глава и продължи: — Чужденците, в това число и бетианците, имат доста погрешна представа за Бараяр. Вие ни приемате като едно монолитно цяло, но на практика нашето общество е дълбоко разделено. Една от главните задачи на всяко правителство е да се бори с центробежните тенденции в него.

Воркосиган се наведе и хвърли няколко съчки в огъня. От жарта изскочи рояк искри — малки оранжеви звезди, устремили се към небето. Корделия изведнъж изпита болезнено желание да отлети заедно с тях.

— А вие на коя страна симпатизирате? — попита тя с надеждата да насочи разговора в по-малко лична посока: — Споделяте ли възгледите на баща си?

— Приблизително, поне докато е жив… Аз винаги съм искал да бъда войник и да се държа настрана от политиката. Мразя политиката, дори я ненавиждам. Тя е причина за всички нещастия, сполетели семейството ми. Едновременно с това не мога да бъда равнодушен към арогантността на новата бюрокрация, към недостойните й методи… Тези хора си въобразяват, че бъдещето е на тяхна страна, но на практика е точно обратното — породата им е болна и слаба, животът неизбежно ще я изтрие от лицето на земята…

— Не се учудвам, че политиците искат да ви отстранят, особено ако и на Бараяр изразявате мнението си по подобен начин — отбеляза Корделия и замислено тикна върха на пръчката си в огъня. Нов рояк искри пое към небето…

Успокоен от действието на лекарството, Дубауер потъна в дълбок сън. Но Корделия остана будна с часове, в главата й постоянно се връщаха подробности от разговора край огъня. Защо? — питаше се тя. Какво ме интересуват проблемите на този бараярец, очевидно решил да си счупи главата? Да прави каквото иска, аз нямам причини да се намесвам. Никакви причини! Дори и след като си призная, че го харесвам, че обичам да гледам силните му, мускулести ръце…

Събуди се в тишината на нощта и рязко седна. Оказа се, че всичко е наред. Просто Воркосиган беше хвърлил в огъня по-голямо количество съчки и ушите й бяха регистрирали пукота.

— Добре, че се събудихте — пристъпи към нея той. — Имам нужда от помощта ви. — Притисна в дланта й дръжката на бойния нож и добави: — Дивечът очевидно привлича някакви хищници и искам да го хвърля в реката. Ще ми светите ли?

— Разбира се.

Корделия стана, протегна се и избра една по-голяма главня. Разтърка очи и го последва към брега. Трепкащата жълта светлина хвърляше бледи отблясъци наоколо, безсилна пред величественото сияние на звездите по нощното небе. В момента, в който спряха край водата, някъде отстрани долетя познатото съскане, изтропаха отронени късове скала.