Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 20

— За три дни от космонавти се превърнахме в пещерни хора — промълви на глас тя. — Как е възможно да се заблуждаваме, че цивилизацията е вътре в нас? Оказва се точно обратното — тя се съдържа единствено във вещите, с чиято помощ оцеляваме…

Воркосиган стрелна с поглед спокойно отпуснатото тяло на Дубауер, на лицето му се появи крива усмивка:

— Но вие май съумявате да вкарате малко от цивилизацията и вътре в себе си, нали?

Корделия се изчерви от смущение. Силно се надяваше, че отблясъците на огъня ще го прикрият.

— Човек трябва да изпълнява своя дълг — промърмори тя.

— Дългът е доста разтегливо понятие — поклати глава Воркосиган. — Влюбена ли сте в него?

— В Дубауер?! Не, за Бога! Не си падам по хлапетата. Но той е добро момче и бих се радвала, ако успея да го върна у дома, при семейството му…

— А вие имате ли семейство?

— Разбира се. Имам майка и брат, живеем заедно на Колония Бета. Баща ми също е работил по научноизследователски програми.

— Един от онези, които не са се завърнали?

— Не. Загина при катастрофа със спомагателна совалка, само на десет километра от дома… Отпуската му беше свършила и се връщаше на кораба…

— Моите съболезнования.

— О, това се случи преди много години — отвърна на глас тя, а в съзнанието й проблясна тревожен въпрос: „Не става ли прекалено интимен?“ Все пак така бе по-добре, отколкото да я подложи на военен разпит. От сърце се надяваше да не засягат парливи теми — като, например, последните достижения на бетианската космическа техника. — А вие? Имате ли семейство? — Изведнъж си даде сметка, че това е любезен начин да го попита дали е женен.

— Баща ми — граф Воркосиган, още е жив — някак колебливо отвърна той. — А майка ми беше наполовина бетианка…

Корделия стигна до заключението, че воинът Воркосиган — прям, решителен и мъжествен — е далеч по-привлекателен от Воркосиган кавалерът, решил да води светски разговор. Все пак любопитството й надделя и тя не прекрати този разговор.

— Така ли? — любопитно изви вежди Корделия. — Как се е получило?

— Дядо ми по майчина линия се казваше принц Хав Ворбара — известен дипломат. На млади години, още преди Първата четагандийска война, бил назначен за посланик на Бета. А баба ми е работела във вашето Бюро за междузвездна търговия…

— Добре ли я познавахте?

— След смъртта на майка ми и края на Гражданската война на Юри Ворбара прекарвах летните си ваканции в дома на принца. Той беше на нож с баща ми, между двамата съществуваха непреодолими политически различия. Хав беше лидер на либералите, докато баща ми винаги е бил представител на старата военна аристокрация…