Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 146

Когато Корделия и Воркосиган се спуснаха по стълбите към хола, двамата графове стояха прави и разговаряха.

— А, ето го, идва — обади се генералът.

Вортала вдигна глава, на лицето му се разля топла усмивка:

— Арал, момчето ми! Радвам се да те видя! Това ли е бетианското ти завоевание? Поздравявам те, уловът действително е добър… Милейди… — Приведе се и й целуна ръка, в жеста му имаше старомодна галантност.

Корделия изненадано примигна от това „улов“, но все пак успя да промърмори едно „здравейте, сър“… Очите на Вортала любопитно я оглеждаха.

— Хубаво е, че намерихте време да се отбиете, сър — каза Воркосиган. — Ние със съпругата ми тъкмо тръгвахме на една разходка до океана… — Подчерта „съпругата ми“ с особена интонация — сякаш отпиваше от старо вино с превъзходен букет.

— Така ли? Всъщност, посещението ми не е просто отбиване до стар приятел… Тук съм по поръчение на господаря си и за съжаление разполагам със съвсем малко време…

Воркосиган любезно кимна:

— Ще ви оставя да си поговорите, господа.

— Не се опитвай да избягаш, момче — усмихна се Вортала. — Посланието, което нося, е предназначено за теб…

— Мисля, че нямам какво да обсъждам с императора — отвърна Воркосиган и по лицето му пробяга тръпка на безпокойство. — Нали затова си подадох оставката?

— Точно така — съгласи се премиерът. — Той беше доволен да си по-далеч от столицата, докато се провеждаше чистката в Министерството на политическото образование. Но сега имам честта да ти предам поканата му за официална среща. — Голата глава на стареца почтително се сведе и меко проблясна на светлината на лампата. — Днес следобед… — Помълча малко, после добави: — В присъствието на съпругата ти.

— Защо? — попита Воркосиган. — Честно казано, Езар Ворбара не фигурира в плановете ми… Нито за днес, нито за който и да било друг ден.

— Вече не може да чака да ти омръзне живота в провинцията — стана сериозен Вортала. — Той умира, Арал…

— Заумирал е от една година насам — изпусна въздуха от дробовете си Воркосиган. — Не може ли да почака още малко?

— Не от една година, а само от пет месеца — усмихна се Вортала, после очите му изпитателно пробягаха по лицето на Воркосиган. — И трябва да му се признае, че за това време успя да издави повече плъхове, отколкото за всичките двадесет години преди това… Чистките в различните министерства могат да се проследят по официалните бюлетини за здравословното му състояние. Появи ли се съобщение за влошаване на това състояние, само седмица по-късно е арестуван поредния висш чиновник с обвинение в корупция или нещо подобно… — Лицето му видимо потъмня: — Но този път нещата са сериозни. Наистина трябва да го видиш. Утре може да бъде късно. Лекарите му дават не повече от две седмици живот…