Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 145

Беше се влюбил и това го правеше страхотно изобретателен…

— Предвид създалите се обстоятелства, действията му съвсем не ми се струват налудничави — отбеляза Корделия, а в главата й изплува споменът за плановете на Ворутиер по отношение на самия Воркосиган.

— Може би — кимна той. — Но аз успях да зърна какво прави… Хранеше я, обличаше я, миеше я… И през цялото време й шепнеше нещо. Вероятно сам е измислил фантастичната история, според която тя е влюбена в него и на практика двамата са едно съвсем нормално семейство… Защо лудият ще си въобразява, че е нормален? Горкото момиче сигурно е примирало от ужас…

— Господи! Съжалявам го почти колкото съжалявам нея!

— Нещата обаче не спират дотук — продължи Воркосиган. — Той спеше с нея и аз имам всички основания да допускам, че фантасмагориите за щастливо семейство не са били само голи думи. Предполагам, че го разбирам… Защото при нормални обстоятелства изобщо не мога да си го представя с подобно момиче…

— Може би си прав — замислено каза тя. — Ескобарците хвърлиха срещу вас цвета на нацията си.

— И именно това го е тласнало към подобни действия… Просто е решил, че момичето ще бъде най-скъпия му спомен от тази война… Вярата му е била толкова силна, че месеци наред никой не можеше да го излекува.

— Уф! — въздъхна Корделия. Представи си кошмарите на сержанта и душата й неволно потръпна. После я обзе облекчение. Беше доволна, че няма да бъде в неговата компания поне през следващите часове. — Да идем да си поръчаме онези питиета, а?

15.

В края на лятото Воркосиган предложи едно пътуване до Бонсанклар. На уреченото утро се заеха да опаковат багажа. Корделия погледна през прозореца на спалнята и изведнъж прекъсна своята работа.

— Арал, отвън кацна някаква машина — прошепна тя. — Шестима мъже с оръжие заемат позиция около къщата!

Воркосиган разтревожено пристъпи към прозореца и погледна навън.

— Спокойно — каза. — Това е охраната на граф Вортала. Предполагам, че е решил да гостува на баща ми. Малко съм изненадан, че е намерил време да избяга от столицата точно сега. Чувам, че напоследък императорът доста го притиска…

След няколко минути кацна още един летателен апарат и Корделия за пръв път получи възможност да види новия министър-председател на Бараяр. Принц Серж го беше характеризирал като сбръчкан клоун — едно преувеличено, но едновременно с това доста точно описание. Вортала действително се оказа човек на години, но все още стегнат и запазен. Носеше бастун, но от начина, по който го въртеше в ръце, Корделия стигна до заключението, че едва ли го използва като приспособление за опора. Косата му беше бяла, късо подстригана и съвсем рядка. Под нея блестеше кожата на черепа, обсипана със старчески петънца. Скочи от кабината и енергично закрачи към входната врата, изправен между двама едри мъже, които можеха да бъдат както бодигардове, така и обикновени сътрудници.