Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 143
Лоис Макмастър Бюджолд
Корделия си даде сметка, че Ботари е замръзнал от напрежение край стената и почти не диша.
Мокрото бебе с набръчкана кожа пое първата си глътка въздух и проплака. Ботари се задоволи само с първата част на упражнението. Детето беше беличко и закръглено, някак по-чисто и по-малко сбръчкано от новородените, които Корделия бе виждала по телевизията. Проплака толкова силно, че Воркосиган неволно подскочи.
Корделия се засмя на глас и любопитно надникна над раменете на двамата медици, които бяха заети с измерването на теглото и ръста.
— Господи, колко е хубава! — възкликна тя.
— Но защо плаче толкова силно? — попита Воркосиган, заковал се на място като Ботари.
Защото знае, че се е родила на Бараяр, понечи да от върне Корделия, но навреме стисна зъби.
— И ти ще се разплачеш, ако банда великани те измъкне от топличкото легло и започне да те подмята като чувал с картофи — отбеляза на глас тя и хвърли един настоятелен поглед към санитаря.
— Добре, милейди — отстъпи с въздишка той.
— Снаха ми твърди, че децата трябва да се държат близо до гърдите, ей така… А не в протегнати ръце. И аз бих се разревала, ако някой ме остави да вися между небето и земята… Ела, бебчо, усмихни се на леля Корделия! Ето, така вече е по-добре! Дали още си спомняш как е тупкало сърцето на майка ти? — Загърна малкото телце с топлото одеяло, детето млясна и се отпусна в ръцете й. — Господи, какво дълго и странно пътешествие си преживяла!…
— Бихте ли погледнали тук, сър? — обади се докторът. — Вие също, сержант… Последния път ме засипахте с въпроси…
Ботари поклати глава и остана на мястото си, но Воркосиган пристъпи към масата и любопитно се наведе над данните, които сочеше докторът. Корделия се приближи до сержанта.
— Искаш ли да я подържиш?
— Разрешавате ли, милейди?
— Господи, сержант! По-скоро аз би трябвало да ти искам разрешение!
Ботари протегна ръце и момиченцето почти изчезна в огромните му длани.
— Сигурни ли са, че това е тя? — попита той, след като внимателно огледа сбръчканото личице. — Представях си я с по-голям нос…
— Всичко е проверено по няколко пъти — отвърна Корделия, надявайки се да не я попитат откъде знае това. Но думите й прозвучаха просто като убеждение. — Бебетата имат малки нослета. Човек може да бъде сигурен как ще изглеждат, чак когато навършат осемнадесет…
— Може би ще прилича на майка си — подхвърли с надежда сержантът. Корделия мълчаливо сподели тази надежда.
Докторът най-накрая приключи с представянето на фантастичната си машина и Воркосиган бавно се дръпна от масата.
— Искаш ли да я подържиш, Арал? — погледна го Корделия.
— Не, засега предпочитам да не я пипам — отказа с лека уплаха той.