Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 131

Корделия тържествено се изпъна, отвърна на поздрава и безшумно се измъкна навън.

* * *

С ужас установи, че на площадката виси един от най-нахалните журналисти — същият, когото вчера бе изхвърлила като парцал. Зад него, облегнат на стената, зяпаше видеооператорът с камера в ръце. Корделия го дари с малко замаяна усмивка, чувстваше се като парашутист, миг преди да направи решителния скок.

— Още ли държите на интервю с мен?

Онзи моментално налапа въдицата, лицето му светна от възбуда.

— Спокойно, не тук — вдигна ръка тя, после гласът й стана поверителен: — Под наблюдение съм… Правителството иска да ми затвори устата… Информацията, с която разполагам, може да предизвика оставката му… Става въпрос за някои неща около военнопленниците… Имате страхотен шанс…

— Къде? — задави се от нетърпение журналистът.

— Какво ще кажете за полигона за изстрелване на совалки? Там барчето е спокойно… Ще ви черпя едно питие и ще решим каква да бъде тактиката ни… — Мозъкът й пламтеше, имаше чувството, че вратата зад гърба й всеки миг ще се отвори. — Но ситуацията е опасна. Двама агенти дебнат във фоайето, други двама са в гаража… Трябва да се измъкна без да ме забележат, разбирате ли? Видят ли ме, че разговарям с вас, край на всякакви интервюта! Пипат тънко, без грубости. Просто ще изчезна, а пресата ще получи някакво мъгляво обяснение от сорта на „серия медицински прегледи“… Разбирате ли? — Беше убедена, че нищо не разбира. Такива като него имаха опит единствено с булевардните клюки. Наложи се да изчака малко, после доволно кимна с глава. Върху лицето на репортера се плъзна бавна усмивка, очите му възбудено заблестяха.

— Йон! — обърна се към видеооператора той. — Дай на дамата сакото и шапката си, камерата също!

Корделия успя да натика гъстата си коса в широкополата шапка, дългото сако покри униформата й почти изцяло. Взе камерата и пристъпи към асансьора, който водеше към гаражите.

Двамата мъже в сини униформи стояха на крачка от вратата. Корделия сложи камерата на рамо и небрежно закрачи право към тях, майсторски прикривайки лицето си. Стигнаха до колата на репортера без никакви инциденти.

Влязоха в полупразното барче на полигона и тя поръча две големи питиета. Отпи глътка от своето, усмихна се и стана на крака.

— Ей сега ще се върна.

Репортерът остана на масата, с двете неплатени напитки пред себе си.

Следващата спирка беше компютъра за издаване на билети. Набра разписанието и с неудоволствие установи, че в следващите шест часа няма нито един пътнически кораб за Ескобар. Лошо. Полигонът за изстрелване на совалки бе първото място, на което щяха да я потърсят. Край нея мина жена, облечена в униформата на летището.

— Извинете — спря я Корделия. — Бихте ли ми помогнали да се ориентирам в разписанието на частните превозвачи? Няма значение дали са товарни, или пътнически…