Читать «Без гравитация» онлайн - страница 46

— Той е ранил Тони — каза Лео през зъби.

— Идиот такъв, казах ти да ги заловиш, не да ги убиваш! Как по дяволите ще покрия това? — той махна с ръка към редица 29. — И защо ти е пистолет, по дяволите?

— Вие казахте… помислих си… — започна гардът.

— Заклевам се, че ще ти извия врата за това. Най-големият от всички задници на света… Помислил си си, че това е някаква сълзлива драма? Не знам кое решение е било по-лошо — твоето или на глупака, който те е наел…

Лицето на гарда, както беше зачервено, побеля:

— Защо, глупав кучи сине, ти ме изпрати на това…

„По-добре някой да запази спокойния тон“, помисли си Лео отчаяно. Банерджи се беше оттеглил и бе прибрал оръжието си в кобура, факт, който сякаш Ван Ата не забеляза. Изкушението да застреляш шефа на проекта не биваше да стане неустоимо.

— Господа, мога ли да ви обърна внимание? — намеси се Лео. — Обвиненията и защитата по-добре да бъдат предоставени на официалното разследване, където всеки ще се държи по-спокойно, хм, по-разумно. А сега трябва да се погрижим за ранените и изплашени деца.

Банерджи заглъхна, мърморейки каква несправедливост е всичко това. Ван Ата изрева съгласието си. Ограничи се до зъл поглед към Банерджи, който не предвещаваше нищо добро за бъдещата му кариера. Двамата лекари хванаха количката с Тони и я подкараха надолу по коридора към чакалнята. Клер протегна една ръка към него, после падна назад безпомощно.

Жестът направи впечатление на Ван Ата. В нея той видя обект, върху който да излее цялата си потисната ярост.

— Ти…! — тя потрепери и се сви на топка. — Имаш ли представа колко ще струва това ваше бягство на Проект Кей, първо на първо? Това безотговорно… Ти ли въвлече Тони в това?

Тя поклати глава. Очите й се разшириха.

— Разбира се, че си ти. Винаги е така. Мъжът си покаже главата и жената му я отсича…

— О, не…

— И времето… Умишлено ли се опитвахте да ме очерните? Откъде разбрахте за Вицепрезидента на Управлението? Смятахте, че ще ви прикрия, само защото тя е пристигнала? Хитро, хитро, но не достатъчно…

Кръвта на Лео пулсираше в главата, очите, ушите:

— Стига, Брус. Тя е преживяла достатъчно за един ден.

— Най-добрият ти ученик почти не умря заради тази малка кучка, а ти я защитаваш? Дръж се сериозно, Лео.

— Тя е онемяла от страх. Достатъчно!

— По-добре ще е за нея. Когато я върна в Селището… — Ван Ата мина покрай Лео, сграбчи Клер за една от горните й ръце и я вдигна нагоре по най-грубия начин. Тя извика и почти изпусна Анди. Ван Ата тръгна напред. — Искахте да слезете долу. Ето, сега можете да опитате да повървите — към совалката.

Лео не можеше да си спомни как хукна към Ван Ата и как го обърна към себе си. Спомняше си само израза на почуда в зяпналото му лице.

— Брус — каза той през червената мъгла пред очите му, — ти, жалък червей! Достатъчно’

Ударът в брадичката на Ван Ата направи командата изненадващо ефективна, като се има предвид, че за пръв път в живота си Лео удряше някого в гнева си. Ван Ата падна назад и се простря върху цимента.