Читать «Без гравитация» онлайн - страница 47

Лео залитна напред опиянен. Щеше да преработи анатомията на Ван Ата по начин, който и д-р Кей не беше сънувал.

— Ъ-ъ, мистър Граф… — започна гардът и потупа колебливо Лео по рамото.

— Всичко е наред, от седмици чакам този миг — увери го Лео и хвана яката на Ван Ата.

— Не затова, сър…

— Изключителна техника — намеси се непознат студен глас. — Трябва да си взема бележки.

Вицепрезидентът Апмад, обградена от счетоводители и асистенти, стоеше зад Лео в Коридор 29.

ШЕСТА ГЛАВА

— Това не беше моя грешка — сопна се Администраторът на портала Чалопин. — Дори никой не ме е информирал, че става подобно нещо. — Тя посочи Ван Ата: — Как да контролирам юрисдикцията си, когато други администратори вземат каналите под мое командване и съвсем лековерно издават заповеди на хората ми без дори да ме информират, престъпват протокола…

— Ситуацията беше необичайна. Времето бе ценно — озъби се Ван Ата.

Лео тайно симпатизираше на разгорещената Чалопин. Вмешателство в спокойния й рутинен живот! Офисът й внезапно беше преобразен за разследването на Вицепрезидента на Управлението. Апмад не искаше да губи време. Официалното разследване на Компанията по инцидента бе започнало по нейно настояване едва преди час в коридор 29. Лео щеше да се изненада, ако й отнемеше повече от още един час, за да приключи с разнищването на случая.

Прозорците на административните офиси на Порт Три, запечатани срещу вътрешното налягане на сградата, откриваха панорама към комплекса — пистите, товарителните зони, складовете, офисите, хангарите, спалните помещения на работниците, железопътната линия към рафинерията, блещукаща на хоризонта и назъбените планини отсреща. Атмосферата на Родео съдържаше кислород, азот и карбонов диоксид, но в погрешни пропорции и при твърде ниско налягане, несъвместимо с метаболизма на хората. Климатиците работеха непрекъснато, за да адаптират газовата смес и да филтрират замърсителите. Човек можеше да живее около петнадесет минути навън без кислородна маска. Лео не беше сигурен дали да счита това за предпазна граница или за бавна смърт. Определено не беше място за разходка.

Банерджи се въртеше зад администратора на Портала на совалката. „Крие се зад нея“, каза си Лео. Може би това бе най-добрата стратегия на гарда в тази ситуация. От елегантните си обувки и изрядната си униформа до безупречната си прическа, с твърдата си остра брадичка Чалопин излъчваше едновременно и воля и способност да се защити.

Апмад, която водеше схватката, бе съвсем друг тип. Ниска и набита, в края на средната си възраст, с късо подстригана сива коса, приличаше на баба, ако изключим очите. Не полагаше излишни грижи за облеклото си. Тя притежаваше толкова много власт, че беше извън играта. Лаконичните й коментари по-скоро раздухваха, отколкото успокояваха страстите, сякаш тя изпитваше известно любопитство какво може да изскочи. Очите й определено не бяха бабешки…

Самият Лео беше готов да избухне:

— Проектът е на двадесет и пет години. Времето не е от чак толкова голямо значение.