Читать «Без гравитация» онлайн - страница 22

— Ако умът ти не е тук, това засяга и мен. Да нямаш проблем с момичето си? Добре ли е малкият Анди? Бил ли си се с някого?

Сините очи на Тони потърсиха недоверчиво Лео, после отново се прибра в черупката си:

— Не, сър.

— Притесняваш се да работиш по този проект? Предполагам, че за пръв път излизате отвън.

— Не е това — отсече Тони, замълча и отново погледна Лео. — Сър, има ли много други компании освен нашата?

— Не са много тези, които се занимават със задълбочена междузвездна работа — отговори Лео, малко озадачен от този обрат в разговора. — Ние, разбира се, сме най-голямата компания, въпреки че, може би има половин дузина, които могат да ни бъдат сериозна конкуренция. В пренаселените системи като Тау Сити или Ескобар или Ориент или, разбира се, Земята, винаги има малки компании, големи специалисти или независими предприемачи. Външните светове печелят силни позиции напоследък.

— И ако, ако някога напуснете Галактически Технологии, вие винаги можете да си намерите друга работа в космоса.

— О, да. Дори имам предложения, но нашата компания се занимава с нещата, които ме вълнуват. Затова нямам причини да се местя. Освен това, доста съм се издигнал тук, а това е важно. Вероятно ще остана в Галактически Технологии, докато се пенсионирам, ако не умра на поста си. — „Вероятно от сърдечен удар, предизвикан от мой ученик, който се опитва случайно да се убие.“ Лео не произнесе на глас мисълта си. Тони изглеждаше достатъчно измъчен, но все така разсеян.

— Сър… разкажете ми за парите.

— Парите? — Лео повдигна вежди. — Какво има за казване? Част от живота.

— Никога не съм виждал пари. Разбирам, че са нещо като кодирани ценности, които подпомагат търговията и поддържат изчисленията.

— Правилно.

— Как ги получавате?

— Ами, повечето хора работят за тях. Те… търгуват труда си за тях. Или ако притежават, произвеждат или отглеждат нещо, могат да го продадат. Аз работя.

— И Галактически Технологии ти дават пари?

— Ъ-ъ, да.

— Ако поискам, Компанията ще ми даде ли пари?

— Ъ-ъ — Лео почувства, че се пързаля по много тънък лед. Най-добре беше личното му мнение за Проект Кей да не се променя, докато яде от хляба на Компанията. Работата му бе да преподава безопасно и качествено заваряване, не да разпалва неподчинение. — И за какво ще ги похарчиш тук, горе? Галактически Технологии ти дават всичко, от което се нуждаеш. Когато съм долу, аз трябва да си купувам храна, дрехи, да пътувам и т.н. Освен това — Лео потърси не толкова приятен довод — досега ти всъщност не си направил нищо за Галактически Технологии, макар че Компанията е направила много за теб. Почакай да излезеш на някаква работа по договор, направи нещо реално. И тогава може би ще му дойде времето да говориш за пари. — Лео се усмихна. Чувстваше се като лицемер, но поне лоялен.

— О — Тони се вглъби, тайно разочарован. Сините му очи проблеснаха, търсеха отново Лео. — Когато някой от Скачащите кораби напусне Родео, къде отива първо?

— Зависи къде трябва да отиде, предполагам. Някои пътуват направо към Земята. Ако има товар или хора за другаде, първата спирка обикновено е Станция Ориент.