Читать «Без гравитация» онлайн - страница 21

Йей отскубна Анди от врата си, където се бе настанил в опит да вкуси обецата й, и го върна на Клер. Излезе като си мърмореше под носа нещо като „…да ограничим вредата…“

Клер остана сама. Прегърна силно бебето си. Притеснението натежа като буца под сърцето. Толкова се беше старала да бъде добра…

Лео хвърли одобрителен поглед през болезнената светлина и плътните сенки вакуум на двама от пригодените за космоса ученици, яхнали стягащия обръч точно в края на гъвкавата тръба. Между тях осемте ръце в ръкавици трескаво работеха.

— Сега, Прамод, Боби, вдигнете лъчевия оксижен и рекордера и ги нагласете в начално положение. Джулиан, пусни програмата за оптична лазерна подредба и ги проследи.

Изскочиха дузина фигури с по четири ръце, имената им бяха изписани отпред на всяка каска и на гърба на сребристите им работни костюми.

— На електронния лъч не бива да се позволява устойчива пропускливост. Този лъч може да пробие половин метър стомана. Само едно пробождане и вашият, да кажем, кораб с ядрено налягане или вашата горивна камера могат да изгубят структурната си цялост. Импулсният генератор, който Прамод проверява точно сега — гласът на Лео натежа от намека и Прамод мигом се дръпна, — използва естествената вибрация на лъчевия удар в заварявана кухина за създаване на вибрационна схема, която поддържа честотата му и елиминира пробождането. Винаги проверявайте два пъти проблема с изправността му преди да тръгнете.

Стягащият обръч бе добре споен към гъвкавата тръба и задължително огледан за пукнатини, сканиран на холограма, проучен и сравнен с рентген и изпробван с класическия тест на юмруците. Лео приготвяше учениците си за следващата задача.

— Тони, премести лъчевия оксижен върху… Изключи го първо! — Крясъкът прониза всички слушалки. Всъщност, лъчът бе изключен, но не и управляващия механизъм. Един случаен удар, докато Тони олюлява машината наоколо и… Лео проследи с очи хипотетичния разрез през близкото крило на Селището и потрепери.

— Отваряй си очите, Тони! Виждал съм човек, разрязан на две от свой приятел поради невнимание.

— Съжалявам… помислих, че ще спестя време… съжалявам… — мълвеше Тони.

— Ти си знаеш — поуспокои се Лео. — В този вакуум лъчът няма да спре, докато не удари третата луна или каквото срещне по пътя. — Без малко да продължи, но се спря. Не, не и по общия комуникационен канал. По-късно.

По-късно учениците му се преобличаха, смееха се и се шегуваха, докато почистваха и прибираха работните си костюми. Лео се понесе към смълчания и пребледнял Тони. „Не му се скарах прекалено, мислеше си Лео. Смятах, че е по-гъвкав…“

— Ела да поговорим като свършиш тук — прошепна Лео.

— Да, сър — трепна виновно Тони.

В края на смяната другите се запътиха да се хранят и Тони се отпусна като кръстоса отбранително и двата си чифта ръце. Лео се приближи.

— Къде беше днес, там отвън? — Тонът му бе сериозен.

— Съжалявам, сър. Няма да се повтори.

— Повтаря се цяла седмица! Имаш ли някакъв проблем?

Тони поклати глава:

— Нищо, нищо свързано с вас, сър.

„Искаше да каже, нищо свързано с работата, замисли се Лео. Добре.“