Читать «Без гравитация» онлайн - страница 126

Силвър прехапа долната си устна. Тогава, протягайки се тромаво напред в совалката, която не бе проектирана за четириръки, тя отпусна малко спирачката и усили левия двигател. Совалката се премести още няколко метра напред, подхлъзна се и се олюля. Мониторът зад тях показа колата, обвита от оранжев прах, излизащ от ауспуха. Образът на колата трептеше в маранята.

Тя натисна с всички сили спирачките и усили още левия двигател. Бръмченето му премина във вой. Не смееше да го доведе до рева, с който се бе приземявал Ти. Кой знае какво щеше да се случи тогава?

Пластмасовият капак на колата изпука и хлътна. Ако Лео беше прав в описанието си на онова въглеводородно гориво, което използваха долу за колите си, само след секунда тя трябваше да…

Жълто огнено кълбо погълна колата и за миг засенчи дори залязващото слънце. Парчета полетяха във всички посоки, огъваха се, отскачаха фантастично в гравитационното поле. Поглед към мониторите показа на Силвър, че мъжете от Охраната бягат в друга посока.

Силвър усили левия двигател, освободи спирачките и остави совалката да мине през втвърдената кал. За щастие, старото мъртво езеро беше идеално равно и тя нямаше защо да се безпокои за изкусните умения, задължителни при управлението на совалка. Един от мъжете от Охраната потича една-две минути след тях, ръкомахайки, но бързо го оставиха назад. Тя придвижи совалката напред няколко километра, натисна спирачките и спря двигателите.

— Ами — въздъхна тя, — погрижихме се за тях.

— Със сигурност — каза тихо Айви Минченко и настрои увеличението на монитора за последен поглед назад. Колона от черен пушек и избледняващ оранжев блясък в далечния здрач бележеха предишното им местоположение.

— Надявам се, че кислородните им маски са били добре уплътнени — добави Силвър.

— О, скъпа — промълви Айви, — може би трябва да се върнем и… да направим нещо. Сигурно ще бъдат достатъчно разумни. Ще останат до колата си, докато пристигне помощ. Не вярвам да тръгнат през пустинята, филмите на Компанията по безопасност винаги наблягат на това. Останете при колата си и чакайте Търси и Спасявай.

— Не бяха ли те Търси и Спасявай? — Силвър изучаваше дребните образи върху монитора. — Не е останало много от колата. Но изглежда, че и тримата са останали там. Ами… — тя поклати глава, — твърде опасно е за нас да се опитваме да ги приберем. Но когато Ти и Доктора се върнат с Тони, може би гардовете от Охраната ще могат да се приберат с твоя джип. Ако, хм, не дойде някой друг преди тях.

— О — въздъхна Айви, — вярно. Добра идея. Чувствам се много добре. — Тя се умисли с поглед върху монитора. — Бедничките.

Лед.

Лео наблюдаваше от изолираната контролна кабина с изглед към товарното отделение на Селището как четири четириръки в работни костюми спускат непокътнатото аксиално огледало, взето от втората Неклинова пръчка на D-620, през люка отвън. Огледалото беше неудобно за поддържане — три метра в диаметър и с дебелина един сантиметър в широкия край, извит и удебелен до около два сантиметра при централния. Изящна извивка, но определено нестандартна, факт, с който производствения процес трябваше да се справи.