Читать «Без гравитация» онлайн - страница 125

— Хей, Берн… мислиш ли, че ще ни дадат десетте процента бонус за връщане на откраднато имущество в този случай?

— Мечтай си — изръмжа друг, — никой няма да ни даде четвърт милион.

Госпожа Минченко вдигна ръка и се наклони напред, за да се намеси, разтреперана:

— Млади момко, говори Айви Минченко. Съпругът ми, д-р Минченко, командваше този кораб, за да се отзове на неотложно медицинско повикване. Това не само че е негово право, но и изпълнение на дълга. Наредбите на Галактически Технологии изискват от вас да помогнете, а не да му пречите.

Отвърнаха й с някак приглушено ръмжене:

— От мен се иска да върна тази совалка обратно. Такива са заповедите ми. Никой нищо не ми е казвал за медицински случай.

— Ами аз ви казвам!

Отново се обади приглушеният глас:

— …Това са само две жени. Хайде!

— Ще отворите ли люка, госпожо? — попита сержантът.

Силвър не отговори. Айви Минченко повдигна вежда въпросително и тя поклати безмълвно глава. Госпожа Минченко въздъхна и кимна.

Сержантът повтори въпроса си. Гласът му губеше търпение. Силвър почувства, че едва се сдържа да не забълва ругатни. След минута-две не издържа.

След още няколко минути вратите на колата се повдигнаха и трима мъже, сега с кислородни маски, излязоха отвътре и впериха поглед в люковете на совалката високо над главите им. Върнаха се обратно и влязоха в колата. Тя тръгна. Заминаваха ли си? Силвър се надяваше на чудо. Но тя се приближи и спря под предния люк на совалката. Двама от мъжете претърсиха багажника за инструменти, после се покатериха върху покрива на колата.

— Взеха някакви резачки — Силвър изпадна в паника. — Сигурно ще се опитат да си пробият път вътре.

Совалката бе разтърсена от удари.

Минченко кимна изплашено към лазерния поялник:

— Време ли е за това?

Измъчено, Силвър поклати глава:

— Не. Не отново. Но, от друга страна не мога да ги оставя да повредят кораба. Той трябва да остане невредим, иначе няма да можем да се приберем вкъщи.

Тя бе наблюдавала Ти… Псе си дълбоко въздух и посегна към управлението на совалката. Педалите бяха отчайващо неудобни за хващане. Трябваше да се справи без тях. Десен двигател, активиран. Ляв двигател, активиран. Корабът забръмча. Спирачки, ето ги, разбира се. Тя леко издърпа лоста в „свободна“ позиция. Нищо не се случи.

Изведнъж совалката се олюля напред. Изплашена от рязкото движение, Силвър отново удари лоста на спирачката — корабът се олюля и спря. Тя трескаво потърси външните монитори. Къде…?

Дясното крило на совалката бе минало над покрива на колата на Охраната на около половин метър. Силвър потръпна виновно, осъзна, че е трябвало да провери височината преди да предприеме задвижване. Можеше да счупи крилото и да причини ужасни последствия за всички тях.

Гардовете от Охраната не се виждаха никъде. Не, ето ги, разпръснати из мъртвото езеро. Един от тях се изправи от прахта и тръгна обратно към колата. И сега какво? Ако спреше или дори продължеше още малко и спреше, те отново щяха да се опитат да нахълтат. След няколко опита щяха да поумнеят и да прострелят гумите на совалката или да измислят друг начин да я обездвижат.