Читать «Без гравитация» онлайн - страница 124
Лоис Макмастър Бюджолд
Лео тръгна към Селището и фаза II от своята „Поправяй кораба, докато чакаш“ схема.
Слънцето залязваше над мъртвото езеро. Силвър се взираше неспокойно в монитора на кабината, докато докосна хоризонта, изсветлявайки и притъмнявайки всеки път, когато червеното кълбо на слънцето се търколеше наблизо.
— Ще им трябва поне още час, за да се върнат — каза госпожа Минченко като я наблюдаваше и отбеляза: — В най-добрия случай.
— Не търся тях — отговори Силвър.
— Хм — посребрената жена почука с дългите си, изваяни от възрастта пръсти по конзолата, откопча коланите и се облегна в седалката на помощник-пилота. Загледа се умислено в тавана на кабината: — Не, предполагам, че не. Все пак, ако от Контрола на Движението на Галактически Технологии са ви видели да се приземявате и са изпратили реактивен джет за проучване, те вече трябваше да са тук. Може би все пак са пропуснали приземяването ви.
— Може би просто не са добре организирани — подхвърли Силвър. — И ще дойдат всеки момент.
Госпожа Минченко въздъхна:
— Много е вероятно. — Тя погледна Силвър и сви устни: — И какво ще направиш тогава?
— Имам оръжие — Силвър докосна лазерния поялник, който лежеше примамливо върху конзолата пред седалката на командващия полета, където се бе излегнала тя. — Но по-добре да не стрелям по никого повече. Не и ако мога да го избегна.
— Никой
Да стреляш по хората бе толкова
Изведнъж зяпна и се наклони напред с поглед в монитора:
— О, о, ето и земна кола.
— Със сигурност не са нашите момчета — обезпокои се госпожа Минченко. — Чудя се, дали нещата не са тръгнали на зле?
— Това не е твоят джип — Силвър се колебаеше. Полегатите слънчеви лъчи се разпръскваха през праха и го превръщаха в нажежена димна завеса. — Мисля… че това е колата на Охраната на Галактически Технологии.
— О, скъпа! — изправи се Минченко. — И сега какво?
— Както и да е. Няма да отваряме люковете. Без значение какво ще стане.
След няколко минути колата спря на около петдесет метра от совалката. От покрива се вдигна и потрепери антена. Силвър включи комуникационната система. Чувстваше се страшно ограничено, тъй като не може да използва долните си ръце. Извика менюто с комуникационните канали от компютъра. Явно совалката имаше достъп до неограничен брой от тях. Аудиото на Охраната беше 9999. Тя го включи.
— Господи! Хей, вие там… отговорете!
— Да, какво искате? — обади се Силвър.
Настъпи напрегната пауза.
— Защо не отговаряте?
— Не знаех, че ме викате — отвърна Силвър.
— А-хъ, ами… тази товарна совалка е собственост на Галактически Технологии.
— Както и аз. И?
— Ъ? Вижте, госпожо, говори сержант форс от Охраната на Галактически Технологии. Трябва да се предадете и да ни върнете совалката.
Един глас зад него, не достатъчно приглушен, попита: