Читать «Без гравитация» онлайн - страница 123

— Добре — каза Лео в конзолата на костюма си. — Сега нека махнем от този модул всичко, което трябва, и да проверим внимателно това, което остава. Последното нещо, от което се нуждаем в момента, е някой да изпусне гаечния си ключ в супника, нали?

Лео се присъедини към четириръките, които безцеремонно избутваха оборудването си през изрязаните дупки отстрани на модула. Двама от лазерните оператори тръгнаха с оборудването, двама останаха с Лео. Той провери отново центровката, после всички се завързаха към стените.

— Готови ли сте, Зара? — извика той в микрофона на скафандъра си.

— Готови сме, Лео — отговори четириръкия пилот от обслужващия кораб, прикрепен към опустошената част на кърмата на модула.

— Запомни, направи го бавно и внимателно. Но точно. Представи си, че корабът ти е скалпел, а ти трябва да оперираш един от приятелите си или нещо такова.

— Правилно, Лео — в гласа й звучеше смях. „Не се перчи, момиче“, молеше се наум инженерът.

— Тръгвай щом си готова.

— Тръгвам. Чакайте ме там!

В началото не се усети промяна. После коланите около Лео започнаха леко да го подръпват. Това, което се движеше, бе модулът на Селището, не разтопената топка титан, напомни си Лео. Металът не се помръдна. Задната стена се задвижи напред и погълна метала.

Работеше, Господи, работеше! Металният мехур докосна стената отзад, разстла се и се уталожи в плиткия си калъп.

— Увеличете скоростта! — извика Лео в конзолата. Корабът се надигна, разтопеният титанов кръг се разстла, ръбовете му стигнаха желания диаметър около три метра. Яркият блясък вече бе изчезнал. Създаване на титанова заготовка с контролирана дебелина, готова (след охлаждане) за експлозивно отливане в крайна изящна форма.

— Стабилизирайте! Така ще се получи.

Равномерно охлаждане? Ами, не точно. Лео се притесняваше, че вероятно няма да постигнат перфектно вътрешно еднокристално замразяване. Но щеше да се получи добре, достатъчно добре, дотолкова, че да не трябва да го разтопяват отново и да започват всичко отначало. Те едва ли щяха да имат време да направят един от тези смукателни клапани. Не и два. А кога щеше да пристигне заплашителният отговор от Родео? Сигурно скоро.

Лео насочи термометъра си в задната стена. Охлаждаше се почти толкова бързо, колкото се бе надявал. Все още им трябваха няколко часа кръжене, докато металът освободи достатъчно топлина и се отдели от стената. За да могат да поддържат масата метал без опасност да я деформират.

— Добре, Боби, оставям ви със Зара да се погрижите тук — каза Лео. — Изглежда добре. Когато температурата падне до около петстотин степени по Целзий, задръжте. Ще се опитаме да подготвим крайното охлаждане и втората фаза на оформянето.

Внимателно, като се стараеше да не причинява допълнителни вибрации, Лео освободи коланите от себе си и се изкачи към изходната дупка. От това разстояние той имаше чудесна гледка към D-620, сега натоварен повече от половината, както и към Родео отсреща. По-добре да не се бави…