Читать «Щиглецът» онлайн - страница 591

Това е голямо изместване. Не знам как точно да го опиша. От искане към неискане, от желание към безразличие.

Разбира се, има и много други неща извън това. Шокът, аурата. Всичко е по-плътно, по-ярко и аз имам чувството, че се намирам на прага на нещо неизразимо. Откривам кодирани послания в бордните списания. „Енергийна защита“. „Безкомпромисно обгрижване“. Енергия, цветове, сияния. Всяко нещо е знак, сочещ към нещо друго. И после, отпуснал се на леглото в някоя охладена от климатик стая с цвят на порцелан и балкон към „Променад дез Англе“ в Ница, аз гледам облаците, отразяващи се в плъзгащите се стъклени врати, аз се питам удивено как е възможно дори тъгата да ме прави щастлив, как мокетите, мебелите-имитация на „бидермайер“ и тихият говор на водещия по „Канал Плюс“ може да създават по някакъв начин у мен усещането, че всичко това е уместно и правилно.

Бих искал да забравя, но не мога. То е нещо като звън на камертон. Просто присъства. С мен е през цялото време.

Бял шум, безлично бучене. Затъпяващото оживление на терминалите. Но дори тези бездушни, изолирани места са просмукани със смисъл, осеяни със знаци като със звезди, изпълнени с ехото на сигналите. „Скай Мол“. Преносими стереосистеми. Отразени в огледалата островчета — „Драмбуйе“, „Танкъри“, „Шанел №5“. Взирам се в неразбиращите лица на останалите пътници — мъкнещи куфарчета и раници, пристъпващи бавно към изхода на самолета — и мисля за онова, което каза Хоуби: красотата променя тъканта на реалността. Постоянно си спомням и една по-традиционна мъдрост — а именно, че преследването на чистата красота е капан, най-прекият път към горчивината и скръбта, че красотата трябва да се съчетае с нещо по-смислено.