Читать «Щиглецът» онлайн - страница 557

Азотна киселина. Сажди. Времето оставяше следи и белези върху мебелите, както и върху живите същества.

И — не знам как точно да се изразя — но все си спомням за едно болно кученце, което ние с майка ми намерихме на улицата в китайския квартал. Лежеше между две кофи за боклук. Беше женско, мъничък питбул. Миришеше, беше мръсно, само кожа и кости. Прекалено отпаднало, за да стои на краката си. Хората просто го подминаваха. Аз се разстроих и майка ми обеща да го приберем, ако е още там, когато приключим с яденето. И когато излязохме от ресторанта, то си беше още там. Повикахме такси, взех я на ръце, а когато се прибрахме у дама, мама й приготви легло в един кашон в кухнята, тя беше толкова щастлива, ближеше ни по лицата, пи вода, изяде и кучешката храна, която й бяхме купили, после я повърна.

Е, накратко казано, тя умря. Вината не беше наша. А ние имахме чувството, че имаме някаква вина. Носихме я при ветеринаря, купувахме храна за болни кучета, но състоянието й се влошаваше. Междувременно и двамата я бяхме обикнали много. Мама отново я заведе на преглед, при специалист в Центъра по ветеринарна медицина. И ветеринарят казал, че кучето има някаква болест, не помня вече името, но е било болно, когато сме го намерили, казал знам, че не искате да чуете това от мен, но ще бъде много по-добре за нея, ако я приспите още сега…

До този момент ръката ми летеше напред по хартията, на резки, трескави скокове, без да се замислям. Но когато изписах докрай страницата и посегнах да взема друг лист, аз спрях ужасен. Онова, което първоначално бях почувствал като безтегловност, като смел последен полет, съвсем не бе породило красноречивото, вълнуващо сбогуване, което си бях представял. Почеркът ми беше неясен, редовете се кривяха, текстът не беше интелигентен, последователен или дори четлив. Би трябвало да има някакъв по-кратък, по-простичък начин да благодаря на Хоуби и да му кажа онова, което имах да му кажа: а именно, че не бива да се чувства зле, че винаги е бил добър с мен и че е направил всичко по силите си, за да ми помогне, също както ние с майка ми бяхме направили всичко по силите си да помогнем на малкия питбул, а кученцето — този момент беше от значение, само че аз не искам да разводнявам много разказа си — независимо от това, че беше много мило, в дните преди смъртта си се държеше като истински разрушител, съсипа кажи-речи целия апартамент и разпокъса целия диван.

Сълзливо, самосъжалително, безвкусно. Имах чувството, че са остъргали отвътре гърлото ми с бръснач.

Смъкваме горния слой. Вижте: има дървояд. Ще трябва да се третира с „Купринол“.

Онази нощ, когато взех свръхдоза в банята на горния етаж в дома на Хоуби, очаквайки да не се събудя, но все пак се събудих, опрял буза на една от старите плочки с психеделична шестоъгълна форма, се бях удивил колко сияйна може да бъде една обикновена бяла баня с обзавеждане отпреди Втората световна война, когато я гледаш от отвъдното.