Читать «Щиглецът» онлайн - страница 552

— Моля? — стреснах се аз.

— Нали ви казах, в случаи на загуба или кражба на паспорт имаме нужда от копие на формуляра, с който сте съобщили за случилото се в полицията.

— Аз… — взирах се в зловеща група забулени арабски жени, плъзгащи се безшумно покрай мен, в черно от горе до долу. — Няма да ми стигне времето за това.

— Какво имате предвид?

— Аз не летя за Америка днес. Проблемът е просто там — трябваше да мине един миг, за да се съвзема; бях се разкашлял така, че от очите ми потекоха сълзи, — че влакът ми за Париж потегля след два часа. Така че, разбирате ли, не знам какво да правя. Не съм сигурен, че ще успея да осигуря всички тези документи и да стигна и до полицейския участък.

— Е — в тона й се долавяше съчувствие, — знаете ли, работното ни време свършва след четиридесет и пет минути.

— Какво?

— Днес приключваме работа по-рано. Нали е Бъдни вечер. А утре няма да работим, през уикенда също. Но започваме работа в осем и половина сутринта в понеделник след Коледа.

— Понеделник?

— О, съжалявам — отвърна тя. После допълни примирено: — Такива са изискванията.

— Но случаят е спешен!

Говорех хрипливо заради болестта.

— От какво естество е спешността? Медицинско, семейно?

— Аз…

— Защото в някои редки случаи можем да осигурим подкрепа по спешност в извънработно време — тонът й вече не беше толкова дружелюбен; говореше припряно, рецитираше предписания, чувах на фона да звъни друг телефон, като по време на радиопредаване с обаждания на слушатели. — За съжаление това се отнася единствено до спешни случаи, когато въпросът е на живот и смърт, а ако става дума за спешност от семейно естество, нашият екип трябва да прецени спешността й и едва тогава може да издаде временен паспорт. Така че, освен ако не се налага да пътувате тази вечер за Париж заради смърт или тежко заболяване, и ако не сте в състояние да представите потвърждаваща декларация от лекуващ лекар, свещеник или погребален агент…

— Аз… — Понеделник? Мамка му! Дори не ми се мислеше за полицейския формуляр — вижте, съжалявам, чуйте ме… — тя се опитваше да приключи разговора…

— Точно така. Ще можете да съберете необходимите документи до понеделник, двайсет и осми. И да, после, след като подадете молбата, ще я обработим колкото е възможно по-бързо… бихте ли ме извинили за секунда? — Щрак. После гласът й, вече малко по-далечен. — Добро утро, консулство на Съединените щати в Нидерландия, бихте ли изчакали? — телефонът незабавно зазвъня отново. Щрак. — Добро утро, консулство на Съединените щати в Нидерландия, бихте ли изчакали?

— За колко време можете да го изготвите? — попитах, когато тя отново заговори с мен.

— О, след подаване на молбата бихме могли да ви го осигурим за десет работни дни — най-много. Работни дни. Всъщност… при други обстоятелства бих се постарала да ускоря процедурата за вас до седем дни, но като вземете предвид празниците, сигурна съм, разбирате, персоналът е доста ограничен в момента, а пък и до Нова година не работим на пълно работно време. Така че… о, съжалявам — допълни тя, защото аз мълчах отчаяно, — може да отнеме повече време. Неприятно е да се чуе, разбирам ви.