Читать «Щиглецът» онлайн - страница 523

— Съжалявам, че трябва да ти причиня това — каза американецът на Борис, въпреки че, съвсем не изглеждаше така — ако изобщо изпитваше някакво чувство, то явно бе задоволство. Беше с широки рамене, с отегчено изражение, в сиво палто от мек плат, и въпреки възрастта нещо в изражението му напомняше на нацупено херувимче, нещо у него, в белите му, меки ръце и отпуснатостта на човек, заемащ ръководен пост, напомняше на презрял плод.

Борис беше застинал на място, с цигара в уста.

— Мартин.

— Да, здрасти! — каза любезно Мартин, докато другият — бандит с прошарена руса коса, късо двуредно палто и грубо изсечени черти, като излязъл от нордическия фолклор, се упъти право към Борис, и след като порови около колана на панталона му, измъкна пистолета и го подаде на Мартин. В объркването си погледнах към момчето в бялото палто, но то сякаш беше ударено с чук по главата, не личеше нито да се забавлява, нито пък да разбира нещо повече от мен.

— Знам, че ти е гадно — отбеляза Мартин, — но… Уау — кроткият му глас беше в шокиращ контраст с очите, неподвижни като на пепелянка. — Хей, и на мен не ми е приятно. Двамата с Фритс бяхме в „Пимс“, не очаквахме да ни се наложи да излизаме. Гадно време, а? Къде отиде бялата Коледа?

— Какво правиш тук? — каза Борис, когото никога не бях виждал толкова уплашен, независимо от това, че не помръдваше.

— А ти как мислиш? — той сви шеговито рамене. — Не съм по-малко учуден от теб, ако това променя нещо. Никога не бих предположил, че на Саша ще му стиска да се обади на Хорст за тази история. Но пък — е, на кого би могъл да се обади при такъв провал, като си помислиш? Хайде, давай — той махна дружелюбно с пистолета и в пристъп на ужас аз осъзнах, че е насочил пистолета към Борис, че сочи с него пакета в ръцете на Борис. — Давай, предай ми я.

— Не — каза рязко Борис, отмятайки косата от очите си.

Мартин примигна с престорено учудване.

— Какво каза?

— Не.

— Какво? — Мартин се разсмя. — Не? Шегуваш ли се?

— Борис! Дай им я! — изпелтечих аз, както си стоях, вцепенен от ужас, а мъжът на име Фритс опря пистолета в слепоочието на Борис, после го хвана за косата и отметна главата му назад така рязко, че той простена.

— Знам — каза приятелски Мартин, хвърляйки ми колегиален поглед, сякаш искаше да каже: „Хей, тези руснаци — всичките са смахнати, не е ли така?“ — Хайде — продължи той, обръщайки се към Борис — дай я.