Читать «Щиглецът» онлайн - страница 445

Тъкмо се канех да пристъпя към нея, за да я огледам по-добре, когато един мъж на трудно определима възраст — някъде между трийсет и петдесет години, се появи на вратата: мършав, но висок, дългокрак, с права пясъчноруса коса, сресана назад, с черни пънкарски джинси, скъсани на коленете и мърляв пуловер на британски командос под сако, което явно не беше в неговия размер.

— Здравей — каза той, тих глас с британски акцент, в който се долавяше далечна немска рязкост, — ти трябва да си Потър. — После се обърна към Борис: — Радвам се, че дойдохте. Не бива да си тръгвате, останете с нас. Канди и Нийл правят вечеря заедно с Улрика.

Зад гоблена нещо се раздвижи, близо до краката ми, и аз отстъпих бързо назад: усукани в завивки фигури на пода, спални чували, миризма на бездомници.

— Благодаря, но не можем да се бавим — каза Борис, който беше взел котката и я чешеше зад ушите. — Но бихме пийнали малко от това вино, благодаря.

Хорст подаде безмълвно чашата си на Борис, а после извика нещо на немски към съседната стая. Обърна се към мен и каза:

— Ти си търговец, нали?

В светлината на телевизионния екран бледите му, немигащи очи на препарирана чайка блестяха ярко.

— Да — казах смутено; после допълних: — Ъъ, благодаря.

Друга жена — брюнетка, с равно подрязана къса коса, с високи черни ботуши и пола, достатъчно къса, за да се вижда татуираната на едното й бедро черна котка — се беше появила с бутилка и две чаши: една за Хорст, една за мен.

— Danke, скъпа — каза Хорст. И на Борис: — Може би ще искате и нещо друго, господа?

— Не точно сега — каза Борис, който се беше привел напред, за да си открадне целувка от тъмнокосата, преди тя отново да излезе. — Но се чудех… какво знаеш за Саша?

— Саша… — Хорст се отпусна на разтегателното кресло и запали цигара. С разпраните джинси и войнишките обувки приличаше на поочукана версия на холивудски изпълнител на характерни роли от четиридесетте години, някакъв второстепенен mitteleuropäischer актьор, известен с превъплъщенията си като цигулар с трагична съдба и интелигентни, изтощени бежанци. — Като че ли следите водят към Ирландия. Това е добра новина, ако питаш мен.

— Звучи някак невероятно.

— Така ми прозвуча и на мен, но говорих с различни хора и досега всичко потвърждава тази версия — говореше тихо, неритмично, със странния тон на наркоман, но все пак отчетливо. — И така, скоро ще знаем повече… надявам се.

— Приятели на Нийл ли са?

— Не. Нийл твърди, че никога не е чувал за тях. Но е все пак някакво начало.

Виното беше лошо: сира от супермаркета. Тъй като не исках да стоя близо до телата, налягали на пода, аз се отдалечих, за да разгледам няколко скулптурни отливки на една очукана маса: мъжки торс; една Венера с надиплена туника, облегната на скала; крак в сандал. На слабата светлина те приличаха на съвсем редови отливки, от онези, които се продаваха в „Пърл Пейнт“ — предназначени за ателиетата по рисуване, за да могат студентите да ги скицират — но когато плъзнах пръст по крака, не почувствах зърнеста повърхност, а копринената гладкост на мрамора.