Читать «Щиглецът» онлайн - страница 444
Дона Тарт
Зажужа автоматът, вратата се отвори, ние се качихме на асансьор, чиято клетка се движеше в междустълбищното пространство. Долових мирис на тамян, трева и врящ сос за спагети. Висока и слаба руса жена — с късо подстригана коса, спокойни малки очи и лице, подобно на камилска муцуна — отвори вратата. Беше облечена като едновремешен уличен хлапак или разносвач на вестници: пепитени панталони, високи обувки, мръсна блуза от полар, тиранти. На самия връх на носа й висяха очила с телени рамки, досущ като на Бенджамин Франклин.
Без да каже дума, след като ни отвори вратата, тя си тръгна, оставяйки ни в един мрачен, мръсен салон с размери на бална зала, напомнящ на занемарен декор от филм с Фред Астер за висшето общество: висок таван; ронеща се гипсова украса; роял; помътнял кристален полилей, половината от висулките му бяха счупени или липсваха; широко холивудско стълбище, обсипано с угарки от цигари. На фона се носеха монотонни суфистки песнопения:
От съседното помещение се чуваше разговор. На прозорците висяха закачени с гвоздеи чаршафи, достатъчно тънки, за да пропускат разсейващо се виолетово сияние, нахлуващо от улицата. Докато се озъртах, различни форми започваха да се очертават в мрака и да се видоизменят странно, като насън: като начало, импровизираният параван — всъщност нещо като килим, провесен на корда от тавана, погледнат по-отблизо, се оказа гоблен, при това много хубав, от осемнайсети век, ако не и по-стар, почти близнак на един друг, произведен в Амиен, който видях на един търг, оценен на около четиридесет хиляди паунда. А и не всички рамки по стените бяха празни. В някои имаше картини, едната от които — дори на тази слаба светлина — като че ли беше работа на Коро.