Читать «Щиглецът» онлайн - страница 435

— Наистина, Тио — той притисна ръка към сърцето си, — чувствам се ужасно. Чувствата, които изпитвам… срамът… нямам думи да ги опиша — каза той, с по-сериозен тон, а аз продължавах да мълча. — И да, признавам си, някаква част от мен си задава въпроса: „Защо унищожи всичко, Борис, защо отвори голямата си уста?“ Но как бих могъл да лъжа и да се крия? Поне това ще ми признаеш, нали? — каза той, потривайки нервно ръце. — Не съм страхливец. Казах ти какво съм направил. Признах си. Не исках да се тревожиш, след като научиш за тези събития. И ще успея да те обезщетя по някакъв начин, обещавам.

— Защо… — долу Хоуби беше включил прахосмукачката, но аз въпреки всичко заговорих по-тихо, със същия гневен шепот, както когато долу беше Ксандра и не искахме да ни чуе, че се караме — защо…

— Защо какво?

— Защо, по дяволите, я взе?

Борис примигна малко лицемерно.

— Защото еврейски мафиоти идваха в къщата ви, затова!

— Не, това не е причината.

Борис въздъхна.

— Е, отчасти е — съвсем мъничка част от причината. Нима картината можеше да бъде в безопасност у вас? Не! Не беше на сигурно място и в училище. Взех един стар учебник, опаковах я във вестници, усуках го в повече лепенки, за да изглежда пакетът по-обемен…

— Попитах защо я взе.

— Какво бих могъл да кажа. Аз съм крадец.

Попър продължаваше да лочи шумно. Попитах се раздразнено дали Борис се беше сетил да му налее вода през този толкова приятен ден, който бяха прекарали заедно.

— Освен това — той сви леко рамене — исках да я имам. Да. Кой не би искал?

— Защо я искаше? Заради парите? — допълних, защото той не каза нищо.

Борис направи гримаса.

— Разбира се, че не. Не бих могъл да продам такова нещо. Въпреки че — трябва да призная — веднъж, когато бях закъсал, едва не я продадох, на много, много ниска цена, почти все едно, че я подарявах, само за да се отърва от нея. Радвам се, че не го направих. Бях се набутал в една каша и имах нужда от пари в брой. Но — той подсмръкна силно и избърса носа си — да се опиташ да продадеш такова нещо е най-лесният начин да бъдеш заловен. Сам го знаеш. Виж, да го ползваш като залог при преговори — това е друга работа. Задържат го като залог и ти осигуряват стоката. Продаваш стоката, каквато и да е тя, връщаш се със сумата, даваш им техния дял, прибираш си картината, край на предаването. Разбра ли?

Не казах нищо и започнах отново да прелиствам каталога на „Кристис“, който все още лежеше отворен на бюрото ми.

— Нали знаеш какво казват хората — каза той малко натъжено, сякаш опитвайки се да ме убеди в правотата си. — Удобният случай създава крадеца. Нима някой може да разбира това по-добре от теб? Бръкнах в шкафчето ти, защото търсех пари за обяд, и си викам — какво? Хей, какво е това? Лесно беше да я измъкна и да я скрия. А после взех стария си учебник и отидох в часа по практическа подготовка на продавачки, който посещаваше Котку — беше със същия размер, същата дебелина — ползвахме същите лепенки и така нататък! Котку ми помогна да го направим. Но не й казах защо го правя. Котку всъщност не беше човек, на когото можеше да се разказват подобни неща.