Читать «Щиглецът» онлайн - страница 434

Дрипавата пелена на пороя се разкъса и премина в ситен дъждец, мокрите тротоари блестяха, вода се стичаше от тентите, и като че ли всички обитатели на улицата бяха решили да се възползват от този момент, за да наметнат по някой шлифер и да изтичат до ъгъла с кучето: навсякъде имаше кучета, накъдето и да погледнех, тежко пристъпваща овчарка, черен стандартен пудел, нечистокръвен териер, нечистокръвен ритрийвър, един старичък френски булдог и двойка самодоволни дакели, вирнали носове, пристъпващи ситно и превзето един до друг, докато пресичаха улицата. Обзет от тревога, аз се върнах при креслото си, седнах, взех каталога с предложенията на „Кристис“ и започнах да го прелиствам нервно: кошмарни акварели на модернисти, две хиляди долара за някаква грозна викторианска статуетка — два биещи се бизона, абсурдно.

Какво щях да кажа на Хоуби? Попър беше стар и глух и понякога заспиваше на най-невероятни места, откъдето не ни чуваше, когато го викахме, но много скоро щеше да дойде време за вечерята му и аз щях да чуя как Хоуби се качва горе, търси го зад дивана, в спалнята на Пипа и на всички предпочитани от него места.

— Попски? Хайде, момче! Време е за вечеря!

Дали щях да успея да се престоря на неразбиращ? Да започна да претърсвам къщата заедно с него? Да се почесвам озадачено по главата? Мистериозно изчезване? Бермудски триъгълник? Бях се върнал със свито сърце към варианта с фризьора, когато звънчето на входната врата издрънка.

— Бях решил да го задържа.

Попър — с мокра козина, но иначе явно несмутен от преживяното приключение — се попротегна тържествено, когато Борис го постави на пода, и после зашляпа към мен, вдигнал глава, за да мога да го почеша по гушката.

— Изобщо не личеше да му липсваш — каза Борис. — Прекарахме много приятен ден заедно.

— Какво правихте? — попитах след дълго мълчание, защото не можех да се сетя какво друго да кажа.

— Предимно спахме. Гюри ни остави — той потърка потъмнелите си очи и се прозя — и ние двамата си поспахме добре. Нали помниш — как обичаше да се свива на кълбо, като кожена шапка на главата ми? — Попър никога не бе спал, положил муцунка на моята глава — правеше го само с Борис. — После… събудихме се, аз взех душ и го заведох на разходка — не надалече, той не искаше да върви дълго, аз проведох няколко телефонни разговора, изядохме един сандвич с бекон и потеглихме насам. Виж какво, съжалявам! — продължи той импулсивно, защото аз не отговарях, и прокара пръсти през косата си. — Наистина. И ще поправя стореното, при това ще го поправя както трябва, така ще стане.

Мълчанието между нас беше смазващо.

— А поне позабавлява ли се снощи? Аз се забавлявах! Страхотна вечер. Е, разбира се, тази сутрин не бях в прекрасна форма. Моля те, кажи нещо — изтърси той, тъй като аз продължавах да мълча. — Цял ден се чувствам ужасно заради тази история.

Попър прекоси стаята, влачейки лапи, и се насочи към паничката си с вода. Започна спокойно да лочи. Дълго време не се чуваше никакъв шум освен неговото монотонно лочене и мляскане.