Читать «Щиглецът» онлайн - страница 424
Дона Тарт
— Какво? Аз ли те уредих в бизнеса с наркотици? Уау, добре — казах, запалих една от неговите цигари и побутнах обратно към него пакета, — чудесно е да се знае такова нещо, действително ме кара да се гордея със себе си, благодаря.
— Наркотици ли? Кой говори за наркотици? Аз искам да те обезщетя. Заради онова, което направих. Казвам ти, това е страхотен живот. Много ще се забавляваме заедно.
— Да не ръководиш агенция за компаньонки? Това ли е?
— Слушай, искаш ли да ти кажа нещо?
— Моля.
— Наистина съжалявам за това, което ти причиних.
— Забрави. Все ми е едно.
— Защо да не споделя с теб част от хубавите си печалби? Да ти дам възможност да обереш и ти част от каймака?
— Виж какво, Борис, мога ли и аз да кажа нещо? Не искам да се замесвам в нищо нечисто. Не се засягай — допълних, — но полагам големи усилия да се измъкна от нещо, и както вече казах, сега съм сгоден, нещата са различни, наистина не мисля, че искам…
— Защо тогава не ми позволиш да ти помогна?
— Нямам това предвид. Искам да кажа… е, не ми се иска да навлизам в подробности, но съм правил някои неща, които не биваше да правя, и искам да поправя стореното. Тоест опитвам се да си изясня как бих могъл да го поправя.
— Трудно е да се поправят грешки. Рядко се случва да имаш такава възможност. Понякога единственото, което можеш да направиш, е да се постараеш да не те пипнат.
Красивата двойка стана да си върви, тръгнаха ръка за ръка, отметнаха завесата от нанизани на върви мъниста и се понесоха нанякъде в бледото, студено утро. Гледах как мънистата се полюшват и потракват в сподирилото ги въздушно течение, което сякаш образуваше вълнички около бедрата на момичето.
Борис се облегна. Беше вперил очи в моите.
— Опитвах се да ти я върна — каза той. — Ще ми се да можех.
— Какво?
Той се намръщи.
— Ами… затова и дойдох в магазина. Нали знаеш. Убеден съм, че си научил за онази история в Маями. Притеснявах се, питах се какво ли ще помислиш, когато се чуе по новините, и, честно казано, малко се боях, че могат да стигнат по следите и до теб, през мен, нали разбираш? Сега вече нямам чак такива опасения, но… все пак. Разбира се, бях затънал до уши в тази история — но