Читать «Щиглецът» онлайн - страница 423

— Цялото това шибано училище — каза Борис, който очевидно съвсем не беше впечатлен. — Ако искаш да говориш руски, ела с мен в Москва. Ще проговориш на руски за два месеца.

— Е, ще ми кажеш ли сега с какво се занимаваш?

— Нали ти казах, това-онова. Колкото да свързвам двата края — и после, ритвайки ме под масата: — Сега май си по-добре, а?

— Моля?

В предното помещение освен нас имаше само двама души — бяха красиви, неземно бледи, мъж и жена, двамата с къси, тъмни коси, вперили погледи един в друг, мъжът бе взел протегнатата през масата ръка на жената и гризваше от време на време шеговито вътрешната страна на китката. „Пипа“, помислих и ме прободе мъчителна болка. В Лондон беше вече почти обяд. Какво ли правеше тя?

— Когато се срещнахме, ти приличаше на човек, който е тръгнал да се дави в реката.

— Съжалявам, имах тежък ден.

— И все пак, добре си се уредил тук — казваше Борис. От мястото, на което седеше, той не можеше да види онази двойка. — Значи вие сте партньори?

— Не! Не в този смисъл!

— Нямах това предвид — Борис ме огледа критично. — Господи, Потър, престани да бъдеш толкова чувствителен. Така или иначе, това беше жена му, онази дама, нали?

— Да — казах нервно и се облегнах назад на стола си. — Е, в известен смисъл.

Връзката на Хоуби и госпожа ДеФрийс си оставаше за мен дълбока мистерия, както и фактът, че бракът й с господин ДеФрийс все още съществуваше. — Мислех, че тя е вдовица от години, но не е. Тя… — приведох се напред и се почесах по носа, — разбираш ли, тя живее в северните квартали, а той — в центъра, но двамата са постоянно заедно… тя има къща в Кънектикът и двамата прекарват понякога там уикендите. Тя е омъжена, но… аз никога не съм виждал съпруга й. Още не съм си изяснил това. Ако трябва да ти кажа истината, мисля, че двамата са просто добри приятели. Съжалявам, че се раздрънках. Наистина не знам защо ти разказвам всичко това.

— И той те научи на занаят? Изглежда симпатичен. Истински джентълмен.

— Мм?

— Шефът ти.

— Той не ми е шеф! Аз съм негов делови партньор — отблясъкът на наркотика започваше да избледнява; кръвта шумеше в ушите ми, остър, висок звук, като песен на щурци. — Всъщност аз се занимавам почти изцяло сам с продажбите.

— Извинявай! — каза Борис и вдигна ръце. — Не е необходимо да се дразниш. Но имай предвид, че бях сериозен, когато ти казах да дойдеш да работиш за мен.

— И какъв отговор се очаква от мен?

— Виж, искам да ти се отблагодаря. Да ти дам възможност да споделиш всички хубави неща, които са се случили на мен. Защото — продължи той с внушителен тон, прекъсвайки опита ми да заговоря, — аз ти дължа всичко. Всичко хубаво, което ми се е случило в този живот, Потър, ми се е случило благодарение на теб.