Читать «Щиглецът» онлайн - страница 415

— Уау — дори след толкова много години името й имаше своето въздействие върху мен.

— Да! За КейТи! — двамата вдигнахме чашите си и пихме.

— Каква красавица! — Борис трясна с чашата си по масата. — Завиваше ми се свят, когато бях край нея, дори само защото дишахме един и същи въздух.

— Спа ли с нея?

— Не… Боже, опитвах… но само една вечер се съгласи на малко „ръчен труд“, бяхме в спалнята на малкия й брат, тя беше много надрусана и в добро настроение.

— Човече, сигурно е, че си тръгнах в неподходящ момент.

— И още как. Свърших в панталоните още преди тя да ми свали ципа. А издръжката, която получаваше КейТи… — той се пресегна към празната ми чаша. — Две хиляди месечно! И получаваше това само за дрехи! Само че КейТи имаше вече толкова дрехи, че просто не беше ясно за какво са й повече. Така или иначе, към Коледа за мен всичко се развиваше като във филмите, когато автоматът издрънчи и се посипят долари. Телефонът не спираше да звъни. Бях най-добър приятел на всички! Момичета, които преди това не бях и виждал, ме целуваха, сваляха златни колиета от шиите си и ми ги даваха! Друсах се колкото можех, денем и нощем, линии, дълги колкото ръката ми, и въпреки това парите се сипеха отвсякъде. Бях нещо като „Белязания“ на нашето училище! Едно момче ми подари мотор, а друго — кола на втора ръка. Случваше ми се, когато вдигах дрехите си от пода, от джобовете ми да падат стотици долари — нямах представа откъде са.

— Това е доста информация, нещата са се развили много бързо.

— И още как! Аз обикновено се обучавам по този начин. Казват, че опитът е добър учител, и поначало това е вярно, но лично аз имам късмет, че този опит не стана причина за смъртта ми. Понякога… когато съм пийнал повечко бира… дръпвам по една-две линийки. Но в повечето случаи вече не ми е приятно да го правя. Бях се съсипал яко. Ако ме беше видял преди около пет години… Изглеждах… — той всмука бузите си — ето така. Но — сервитьорът се бе появил отново с още херинга и бира — стига за това. А какво — той ме измери с очи — става с теб? Справяш се добре, бих казал.

— Е, предполагам, че се справям.

— Ха! — той се облегна назад и отпусна ръка върху ръба на облегалката. — Забавният стар свят, а? Търговия с антики! Дъртият педал, той ли те уреди в тая работа?

— Точно така.

— Чувам, че се правят добри пари.

— Така е.

Той пак ме огледа от горе до долу и попита:

— Щастлив ли си?

— Не много.

— Слушай, имам страхотна идея! Ела да работиш за мен!

Избухнах в смях.

— Не, не се занасям! Не, не — допълни той, принуждавайки ме да замлъкна с повелителен жест, когато отворих уста, напълни отново чашата ми и я плъзна по масата към мен, — колко ти дава той? Сериозно. Ще ти дам два пъти по толкова.