Читать «Щиглецът» онлайн - страница 4

Вината за смъртта й беше моя. Хората винаги прекалено припряно са ме убеждавали, че не е така; и да, бях просто дете, кой би могъл да знае, ужасна злополука, лош късмет, би могло да се случи с всеки — всичко това е съвършено вярно и все пак аз не вярвам в нито една от тези думи.

Случи се в Ню Йорк, на 10 април, преди четиринайсет години. (Дори ръката ми трепва и отказва да напише датата; налага се да я принудя да го стори, да насилвам писалката да продължи да се движи по хартията. Беше съвсем обикновен ден, но сега той стърчи на календара като ръждясал пирон.)

Ако денят се бе развил според предвижданията, той би избледнял в небето незабелязан, погълнат без следа заедно с останалата част от годината, през която бях в осми клас. Какво ли бих си спомнял от него сега? Нищо или почти нищо. Но, разбира се, тъканта на онази сутрин е по-ясно видима от настоящето, чак до влагата в подгизналия въздух. През нощта бе валяло, имаше страхотна буря, някои магазини бяха наводнени и две станции на метрото — затворени; ние двамата стояхме на жвакащия под стъпките ни килим пред сградата, в която се намираше жилището ни, и чакахме, докато нейният любимец, портиерът Голди, който я обожаваше, вървеше заднешком по Петдесет и седма улица с вдигната ръка, и надуваше свирката си, за да спре такси. Коли профучаваха, разплисквайки вълни от мръсна вода; натегнали от дъжд облаци се търкаляха над небостъргачите, разместваха се, понесени от вятъра и откриваха късове ясно небе, а долу, на улицата, сред изгорелите газове от колите, вятърът беше влажен и топъл, като пролетен.

— О, пълен е, госпожо — опита се Голди да надвика уличния шум, отстъпвайки встрани, когато едно такси зави с плисък край ъгъла и изгаси светлината, означаваща, че е свободно. Той беше най-дребният от портиерите: изпит, жизнен нисък човечец, светлокож пуерториканец, бивш боксьор от категория „перо“. Въпреки че лицето му беше подпухнало от пиене (понякога застъпваше нощна смяна, лъхащ на уиски), той все още беше жилав, мускулест и с бързи реакции — постоянно се закачаше, често излизаше да изпуши по някоя цигара на ъгъла, пристъпвайки от крак на крак и духайки в облечените си с бели ръкавици ръце, когато беше студено, разказваше вицове на испански и разсмиваше останалите портиери.