Читать «Щиглецът» онлайн - страница 305

Но последният абзац от статията прикова погледа ми така, сякаш бе отпечатан в червено.

„Що се отнася до останалите изчезнали картини, агентите имат нови надежди, а властите работят по различни следи на местна територия. «Колкото повече разтърсваш дървото, толкова повече пада от него», заяви Ричард Нънали, отговорник за връзките на градската полиция с отдела на ФБР за кражби на произведения на изкуството. «Обичайната практика при кражба на произведения на изкуството е те да бъдат изнасяни колкото е възможно по-бързо от страната, но находката в Бронкс доказва, че вероятно в случая са работили немалко любители, неопитни хора, които са извършили кражбите импулсивно и нямат необходимите контакти и познания, за да продадат или скрият откраднатото.» Според Нънали сега отново се провеждали разпити на много от хората, които са били на местопрестъплението, полицията се свързала повторно с тях и разследвала наново: «Сега е логично да предположим, че тези изчезнали картини може да са тук, в града, така да се каже, под носовете ни».“

Чувствах, че ми призлява. Станах, хвърлих вестника в най-близкото кошче за боклук и — вместо да се кача на метрото — тръгнах бавно обратно по Канал Стрийт, и цял час се лутах из Чайнатаун, във вледеняващия студ, покрай магазините за евтина електроника и кървавочервените килими в китайските закусвални, предлагащи хапки „дим сум“, взирайки се през замъглените витрини в махагоновите полици и чиниите с патица по пекински, наредени по тях, и си повтарях: „Да му се не види, да му се не види“. Улични продавачи със зачервени бузи, опаковани като в монголските степи, крещяха над димящите си мангали. Областен прокурор. ФБР. Нови сведения. „Твърдо сме решени престъпниците да понесат цялата тежест на закона. Работим с дълбокото убеждение, че и останалите изчезнали картини скоро ще се появят. Интерпол, ЮНЕСКО и други федерални и международни организации сътрудничат на местните власти във връзка със случая.“

Новината беше публикувана навсякъде: виждах спасения портрет от Рембранд дори във вестниците, списвани на мандарин, сред колонките китайски йероглифи, надничащ изпод щайги с непознати за мен зеленчуци и змиорки, поставени върху ледени блокчета.

— Действително е обезпокоително — каза Хоуби по-късно същата вечер, докато вечеряхме със семейство Амстис, свил угрижено вежди. Не можеше да говори за нищо друго освен за откритите картини. — Като си помислиш — наоколо е било пълно с ранени хора, на които е изтичала кръвта, а този човек е смъквал картини от стените. Изнесъл ги е навън в дъжда.