Читать «Щиглецът» онлайн - страница 304

— Знам какво би искала майка ти за теб, Тиодор — повтаряше той постоянно. — Тя би искала за теб едно ново начало. Вън от града.

Беше прав. Но как бих могъл да му обясня как веригата от хаос и безумие, последвала смъртта й, бе обезсмислила тези стари желания?

Все още потънал в размисъл, аз завих на ъгъла към метростанцията, ровейки в джоба си за картата, и минах покрай будка за вестници, където видях едно заглавие с големи букви:

МУЗЕЙНИ ШЕДЬОВРИ ОТКРИТИ В БРОНКС.

ОТКРАДНАТИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО ЗА МИЛИОНИ.

Заковах се на тротоара, потокът на хората, прибиращи се с метрото към дома, продължаваше да тече от двете ми страни. После — несръчно, с чувството, че ме наблюдават, с блъскащо се в гърдите ми сърце — аз се върнах и си купих вестника (вероятно в наше време не изглеждаше вече толкова съмнително момче на моята възраст да си купува вестник?), прекосих тичешком Шесто Авеню и седнах на една от пейките от другата страна, за да прочета статията.

Полицията, действаща по сигнал, бе успяла да открие три картини — една на Джордж Ван дер Мейн; една на Уибранд Хендрикс; и един Рембранд, всички изчезнали след експлозията — в някаква къща в Бронкс. Картините били открити на тавана, опаковани в алуминиево фолио и наредени сред резервните филтри за общия климатик на къщата. Крадецът, брат му и тъщата на брата — собственица на къщата — бяха в ареста, очакващи решението дали да бъдат освободени под гаранция; ако бъдеха признати за виновни по всички обвинения, ги очакваха присъди по различни обвинения, които можеха да достигнат общо двайсет години.

Статията продължаваше цели страници, съпроводена с дати и диаграми. Крадецът — парамедик — се задържал в сградата след заповедта за напускане, свалил картините от стените, увил ги в чаршаф, скрил ги под една сгъната носилка и излязъл с тях от музея, незабелязан от никого. „Избирани са без отношение към стойността“, казваше агентът от ФБР, интервюиран от автора на статията. „Грабнал е първото, което му е попаднало. Човекът не разбира нищо от изкуство. Когато отнесъл картините у дома си, не знаел какво да прави с тях, затова поискал съвет от брат си и двамата ги скрили у тъщата на брата, без нейно знание, ако може да й се вярва.“ Предполагаше се, че след като са се поровили малко в интернет, братята вероятно са осъзнали, че картината на Рембранд е прекалено прочута, за да успеят да я продадат, а усилията им да продадат една от двете по-неизвестни картини отвели агентите до скривалището на тавана.