Читать «Щиглецът» онлайн - страница 300

— Е, и хората му вярваха — намеси се Хоуби, появил се с шерито на госпожа ДеФрийс и своето уиски. — Той винаги казваше, че именно дефектът му го е направил добър търговец и аз си мисля, че имаше нещо вярно в това. „Симпатичният инвалид“. Няма скрити користни цели. Винаги наблюдава отвън, отстрани.

— О, Уелти никога не е бил „извън“ каквото и да било — отбеляза госпожа ДеФрийс, поемайки чашата с шери, като при това потупа сърдечно Хоуби по ръкава — малката й ръка с подобна на пергамент кожа блестеше от брилянти. — Той винаги беше в самото сърце на събитията, милият, с онзи негов смях, и никога не се оплакваше от нищо. Така или иначе, скъпи — продължи тя, обръщайки се към мен, — не се съмнявай, Уелти е знаел отлично какво върши, когато ти е дал този пръстен. Защото, като ти го е дал, той те е изпратил право тук, при Хоуби, разбираш ли?

— Така е — казах — и веднага изпитах нужда да стана и да отида в кухнята, дотолкова ме обезпокои тази подробност. Защото, разбира се, той не ми беше дал само пръстена.

viii.

Нощем, в старата стая на Уелти, която сега беше моя стая, но старите му очила и писалки все още си стояха в чекмеджетата на бюрото, лежах буден, вслушвах се в шумовете, долитащи откъм улицата, и се терзаех. Когато бях във Вегас, ми бе минавало през ум, че ако баща ми или Ксандра открият картината, може и да не разберат какво представлява, поне не веднага. Но Хоуби нямаше да се заблуди. Отново и отново си представях различни сценарии, според които се прибирах, заварвайки Хоуби да ме чака с картината в ръце — „какво е това?“ — а не съществуваха общи приказки и извинения, с които бих могъл да посрещна или омаловажа подобна катастрофа; и когато се отпусках на колене и посягах под леглото, за да докосна калъфката (от време на време опипвах така, слепешком, за да се убедя, че тя още е там), я пипвах бързо и отдръпвах ръка, сякаш докоснал прекалено нагорещена чиния с храна в микровълновата печка.