Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 80

Ето, тук беше въпросът: как е изглеждал Дмитрий Дмитриевич Шостакович пред другите, пред младите композитори и пианисти, пред оптимистите, идеалистите и неопетнените, когато подаде молба за членство в Партията и беше приет? Като наемник на Хрушчов?

* * *

Шофьорът наду клаксона срещу един автомобил, който сякаш се канеше да се блъсне в тях. Другата кола отвърна по същия начин. В тези два звука нямаше никакъв смисъл - прост сбор от механични шумове. Но той умееше да създава нещо от повечето съчетания на звуци. Неговата Втора симфония съдържаше четири взрива на фабрична сирена във фа диез.

Той обичаше звъна на часовниците. Имаше много часовници и обичаше да си представя дом, където всички те бият заедно. Тогава на всеки час щеше да идва златно съчетание от звуци - интимен домашен вариант на онова, което навярно е ставало в старите руски градове, когато всички камбани биели едновременно. Ако изобщо някога са го правили. Може би, типично по руски, половината са биели със закъснение, половината предварително.

В московския му апартамент имаше два часовника, които биеха точно в един и същ момент. Това не беше случайно. Той включваше радиото една-две минути преди точния час. Галя стоеше в трапезарията пред отворения часовник и задържаше махалото е пръст. Той правеше същото в кабинета си е часовника на бюрото. Когато прозвучеше сигналът за точно време, те отпускаха махалата и часовниците биеха едновременно. Този синхрон редовно му доставяше удоволствие. Веднъж той посети Кеймбридж в Англия като гост на бившия британски посланик в Москва. Семейството също притежаваше два часовника, които обявяваха за присъствието си с една-две минути разлика. Това го смути. Той предложи да ги коригира, като използва системата, която бяха измислили с Галя. Посланикът му благодари учтиво, но каза, че предпочита часовниците да бият поотделно: ако не си чул добре първия, знаещ че другият скоро ще потвърди дали часът е три или четири. Да, той разбираше довода, но все пак това го подразни. Искаше нещата да са хармонични. Това бе в основата на характера му.

Обичаше и свещниците. Полилеите с истински свещи, а не с електрически крушки; и единичните свещници, носещи свое самотно трепкащо пламъче. Наслаждаваше се на подготовката им: да проверява дали всяка свещ е изправена вертикално, да поднася предварително клечка кибрит към фитила и след това да го духне, за да се запали по-лесно, когато дойде момент. На рождения му ден имаше по едно пламъче за всяка година от неговия живот. И приятелите знаеха какъв подарък да носят Веднъж Хачатурян му подари два прекрасни разклонени свещника - бронзови, е кристални висулки.

И тъй, той беше човек, който обича свещниците и стенните часовници. Притежаваше частен автомобил още отпреди Великата отечествена война. Имаше шофьор и вила. Слугите го съпровождаха през целия му живот. Беше член на Комунистическата партия и герой на социалистическия труд. Живееше на седмия етаж в блока на Съюза на композиторите на улица „Неждановой“. Откакто стана депутат във Върховния съвет на СССР, трябваше само да напише бележка до управителя на местното кино, за да получи Максим незабавно два безплатни билети. Имаше достъп до закритите магазини, използвани от номенклатурата. Бе участвал в организационния комитет за честване на седемдесетгодишнината на Сталин. Под негово име често излизаха възхвали на партийната политика в сферата на културата. Снимки показваха как общува с политическия елит Все още беше най-известният композитор в Русия.