Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 78

Тогава заваляха телеграмите. Официалното обявяване ще се състои в Москва на тази и тази дата. Неговото присъствие е не само желателно, но и необходимо. Няма значение, помисли си той, ще остана в Ленинград, а ако ме искат в Москва, ще трябва да ме отмъкнат вързан. Нека светът види как набират нови партийни членове - вързани и превозвани като чували е лук.

Държеше се наивно, безкрайно наивно - като уплашен заек. Прати телеграма, че не е добре и, за съжаление, не може да присъства на собствената си екзекуция. Те отговориха, че в такъв случай обявяването ще се отложи, докато му стане по-добре. И, разбира се, междувременно новината бе плъзнала из цяла Москва. Звъняха приятели, звъняха журналисти - от кои се боеше повече? Вярно беше, няма как да избягаш от съдбата си. И тъй, той се върна в Москва и прочете поредното натрапено изявление: че е подал молба за встъпване в Партията и молбата му е била удовлетворена. Изглежда, съветската власт най-сетне бе решила да го заобича; и той никога не бе чувствал по-лепкава прегръдка.

Когато се ожени за Нина Василиевна, беше твърде уплашен, за да каже на майка си предварително. Когато влезе в Партията, беше твърде уплашен, за да каже на децата си предварително. Единствената права линия в неговия живот бе линията на малодушието. Максим видя баща си да плаче само два пъти: когато Нина умря и когато постъпи в Партията.

* * *

И тъй, той беше страхливец. И тъй, въртеше се като катерица в колело. И тъй, щеше да вложи цялата си останала смелост в музиката, а малодушието - в живота си. Не, това беше твърде... утешително. Да казва: О, извинете ме, но нали виждате, че съм страхливец и нищо не мога да променя, ваше сиятелство, другарю, Велики вожде, стари приятелю, съпруго, дъще, сине.

Това би опростило всичко, а животът винаги отхвърля простотата. Така например той се страхуваше от властта на Сталин, но не и от самия Сталин - нито по телефона, нито лично. Беше способен да ходатайства за другите, макар че никога не би се застъпил за себе си. Понякога сам се изненадваше. Така че може и да не беше съвсем безнадежден.

Но не беше лесно да си страхливец. Да бъдеш герой бе много по-лесно. За да бъдеш герой, трябваше да си смел само за миг - докато вадиш пистолета, хвърляш бомбата, натискаш детонатора, премахваш тиранина, а заедно с него и себе си. Но кариерата на страхливец траеше цял живот. Никога не можеше да се отпуснеш. Трябваше да предугаждаш следващия случай, когато ще ти се наложи да се извиняващ да лазиш, да изгаряш от срам, да си припомниш вкуса на гумени ботуши и състоянието на собствения си жалък, противен образ. От страхливеца се изискваха стоицизъм, упорство, отказ да се промени - което го правеше нещо като своеобразен храбрец.