Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 79

Той се подсмихна и запали нова цигара. Поне малките радости на иронията все още не го бяха изоставили.

* * *

Дмитрий Дмитриевич Шостакович встъпи в КПСС. „Не може да бъде, защото никога не е могло“, бе казал майорът, когато видял жирафа. Но можеше да бъде и беше.

През целия си живот той бе обичал футбола. Отдавна мечтаеше да съчини химн за играта. Беше квалифициран съдия. Държеше специална тетрадка, в която записваше резултатите за сезона. На младини подкрепяше „Динамо“ и веднъж летя хиляди километри чак до Тбилиси само за да гледа един мач. Това бе смисълът: трябваше да е там, когато се случват нещата, сред тълпи от безумно крещящи хора. В днешно време хората гледаха футбол по телевизията. За него това беше като да пиеш минерална вода вместо водка „Столичная“ за износ.

Футболът беше чист, точно затова го обикна. Свят, изграден от честна борба и моменти на красота, къде-то въпросите за правилното и грешното се решаваха в един миг от сигнала на рефера. Футболът винаги му се бе струвал безкрайно далечен от Властта, идеологията, скудоумния език и осакатяването на човешката душа. Само че - постепенно, година след година - той разбра, че това е просто негова фантазия, сантиментално идеализиране на играта. Властта използваше футбола точно както използваше всичко останало. И тъй: щом съветското общество бе най-доброто и най-развитото в световната история, то от съветския футбол се очакваше да отрази това. И ако невинаги можеше да е най-добрият, то поне трябваше да е по-добър от футбола на онези народи, които подло бяха изоставили верния път на марксизма-ленинизма.

Той си спомни за Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г., когато СССР игра срещу Югославия, феодално владение на ревизионистичния гестаповски гангстер Тито. За всеобща изненада и ужас, юшславяните спечелиха е 3:1. Всички очакваха той да бъде покрусен от резултата, който чу по радиото рано сутринта в Комарово. Вместо това той се втурна към вилата на Гликман и заедно изпразниха бутилка френски коняк. Но в мача имаше нещо повече от самия резултат; той даваше пример за всепроникващата мръсотия при една тиранична власт Башашкин и Бобров: и двамата малко под трийсет, и двамата стожери на отбора. Ана-толий Башашкин, капитан и централен полузащитник; Всеволод Бобров, великолепен автор на пет гола в първите три мача на отбора. При разгрома от Югославия един от противниковите голове дойде след досадна грешка на Башашкин - така си беше. И Бобров му крещеше както на терена, така и след мача:

- Наемник на Тито!

Всички ръкопляскаха на забележката, която би изглеждала глупава и смешна, ако не се знаеха много добре последствията от обвинението. И ако Бобров не беше най-добрият приятел на сина на Сталин, Василий. Наемникът на Тито срещу големия родолюбец Бобров. Фалитът в тази игра на думи го отврати. Добрият играч Башашкин бе отстранен от капитанския пост, а Бобров се превърна в национален спортен герой.