Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 76
Джулиан Барнс
В момента той със сигурност не дишаше свободно и потърси друга защита.
- Истината е, Пьотър Николаевич, че имам някои религиозни вярвания, които, доколкото разбирам, са твърде несъвместими с членството в Партията.
- Разбира се, че имате вярвания, които мъдро пазихте в тайна толкова много години. И тъй като не са ши-рокоизвестни, те не представляват проблем. Няма да пратим наставник да ви помага за преодоляване на тази... как да се изразя, тази старомодна ексцентрично ст.
- Сергей Сергеевич Прокофиев беше последовател на Християнската научна църква - отвърна замислено той. И разбирайки, че се отклонява от темата, все пак попита: - Да не би да намеквате, че пак ще отворите църквите?
- Не, не намеквам това, Дмитрий Дмитриевич. Но, разбира се, днес, когато ни обгръща по-чист въздух, кой знае какво ще можем да обсъдим свободно е нашия нов и изтъкнат партиен член.
- И все пак - отговори той, отклонявайки се от божественото към частното, - и все пак... поправете ме, ако греша, но няма категорично изискване председателят на Съюза да бъде партиен член.
- Всичко друго би било немислимо.
- Но Константин Федин и Леонид Соболев заемаха високи постове в Съюза на писателите, без да бъдат партийни членове.
- Вярно. Но кой е чувал за Федин и Соболев в сравнение е тези, които знаят името на Шостакович? Това не е аргумент. Вие сте най-известният, най-прочутият наш композитор. Би било немислимо да станете председател на Съюза, без да сте член на Партията. Още повече след като Никита Сергеевич има такива планове за бъдещото развитие на музиката в Съветския съюз. Търсейки изход, той попита:
- Какви планове? Не съм чел нищо за негови планове в музиката.
- Разбира се, че не. Тъй като вие ще бъдете поканен да помогнете на съответната комисия да ги формулира.
- Не мога да се присъединя към партия, която забрани музиката ми.
- Коя ваша музика е забранена, Дмитрий Дмитри-евич? Извинявайте, че не...
- „Лейди Макбет от Мценска околия“. Забраниха я първо през периода на култа към личността и после пак, след падането на култа.
-Да - отговори Поспелов успокоително. - Разбирам, че това може да ви изглежда пречка. Но нека си поговорим като практични хора. Най-добрият, най-вероятният начин вашата опера да излезе на сцената ще е да влезете в Партията. На този свят трябва да даващ за да получиш.
Повратливостта на този човек го вбеси. И той посегна към последния си аргумент.
- Добре, нека да си говорим като практични хора.
Винаги съм казвал, и това е един от основните принципи в моя живот, че никога няма да вляза в партия, която убива.