Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 75

Но „Кариера“ беше преди всичко стихотворение за съвестта; а собствената му съвест го обвиняваше. В края на краищата каква полза от нея, ако не е като език, опипващ зъбите за дупки - ако не търси проявите на слабост, лицемерие, малодушие, самозаблуда? Той ходеше на зъболекар през два месеца, подозирайки постоянно, че нещо не е наред в устата му, но съвестта си преглеждаше всеки ден, подозирайки постоянно, че нещо не е наред в душата му. Имаше в какво да се обвинява: бездействие, колебливост, компромиси, плащане на Кесаря. Понякога се виждаше едновременно като Галилей и като онзи негов колега с деца, които трябваше да храни. Беше смел само до-колкото му позволяваше характерът; но съвестта винаги бе налице, за да настоява, че е могъл да прояви повече смелост.

През следващите седмици той се надяваше - и се опитваше - да избегне Поспелов, но една вечер пак го видя да се задава сред всеобщото бъбрене, лицемерие и препълнени чаши.

- Е, Дмитрий Дмитриевич, помислихте ли си по въпроса?

- О, аз съм съвсем недостоен, както ви казах.

- Предадох за вашето съгласие да обмислите сериозно председателския пост и казах на Никита Сергее-вич, че само скромността ви възпира.

Той се замисли над това изопачаване на предишния им разговор, но Поспелов побърза да продължи:

- Хайде, хайде, Дмитрий Дмитриевич, от някакъв момент нататък скромността става един вид суета. Разчитаме на вас да приемете и вие ще приемете. Разбира се, както и двамата знаем, не ви притеснява самият пост. И затова напълно разбирам вашето колебание. Но всички сме единодушни, че е дошло времето.

- Какво време е дошло?

- Е, не можете да станете председател на Съюза на руските композитори без партийно членство. Би било нарушение на всички конституционни норми. Вие, естествено, го съзнавате и затова реагирате така. Но мога да ви уверя, че пред вас няма да има пречки. Всъщност трябва само да подпишете формуляра за кандидатстване. Останалото е наша грижа.

Изведнъж му се стори, че са му изкарали всичкия въздух. Как, защо не бе усетил накъде отиват нещата? През годините на терора можеше да каже, че поне никога не се е опитвал да си облекчи положението, като стане партиен член. А сега най-сетне, след края на големия страх, идваха за душата му.

Помъчи се да събере мислите си, преди да отговори, но дори и така думите излетяха забързано.

- Пьотър Николаевич, аз съм съвсем недостоен, напълно неподходящ. Нямам политическа закваска.

Трябва да призная, че никога не съм схващал истински основните принципи на марксизма-ленинизма. Всъщност навремето дори ми назначиха наставник, другаря Трошин, и аз усърдно прочетох всички книги, които ми предоставиха, включително, както си спомням, една от вашите, но се справих толкова зле, че, за жалост, би трябвало да изчакам, докато се подготвя по-добре.

- Дмитрий Дмитриевич, всички знаем за това жалко и ако мога така да се изразя, излишно назначаване на политически наставник. Толкова унизително за вас и толкова типично за годините на култа към личността. Още една причина да покажем как са се променили времената и как от членовете на Партията не се изисква дълбоко разбиране на политическата теория. В днешно време, под ръководството на Никита Сергее-вич, всички дишаме по-свободно. Първият секретар е все още млад, а плановете му са за дълги години напред. За нас е важно хората да видят, че одобрявате новите пътища, възможността да се диша свободно.