Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 74

Но това нямаше значение. Важното бе, че Поспе-лов му стана събеседник в неговия последен и най-па-губен Разговор с Властта.

- Имам чудесна новина за вас!- обяви Поспелов, като го придърпа настрани на някакъв прием, където той бе отишъл само защото го обсипаха с покани. -Никита Сергеевич лично предложи да ви назначим за председател на Съюза на композиторите на РСФСР.

- Това е твърде голяма чест - инстинктивно отговори той.

- На която не можете да откажете, след като идва от Първия секретар.

Не съм достоен за такава чест

- Може би не е редно сам да решавате достоен ли сте. Никита Сергеевич може да прецени по-добре от вас - Не бих могъл да приема.

- Хайде, хайде, Дмитрий Дмитриевич, та вие приехте високи отличия от цял свят и ние е радост гледахме как ги приемате. Така че просто не виждам как бихте отхвърлили подобна чест, предлагана от собствената ви родина.

- Съжалявам, нямам никакво време, което да отделя. Аз съм композитор, а не общественик.

- Председателството ще ви отнема съвсем малко време. Имаме грижата за това.

- Аз съм композитор, а не общественик.

- Вие сте нашият най-велик жив композитор. Всички го признават. Трудните години са зад гърба ви. Ето защо е толкова важно.

- Не ви разбирам.

- Дмитрий Дмитриевич, всички знаем, че вие не успяхте да избегнете някои санкции по време на култа към личността. Макар че, струва ме си, бяхте по-защи-тен, отколкото някои други.

- Мога да ви уверя, че не се чувствах така.

- Именно затова е толкова важно да приемете председателството. За да докажете, че с култа към личността е свършено. Да си го кажем откровено, Дмитрий Дмитриевич, ако искаме промените, извършени от Първия секретар, да се затвърдят, те трябва да бъдат подкрепени с публични изявления и назначения като вашето.

- Винаги съм готов да подпиша писмо.

- Знаете, че не за това ви моля.

- Аз съм недостоен - повтори той и добави: - Аз съм просто червей в сравнение с Първия секретар.

Не вярваше алюзията да бъде схваната от Поспе-лов, който наистина се разсмя недоверчиво.

- Сигурен съм, че ще успеем да се преборим с вродената ви скромност, Дмитрий Дмитриевич. Но друг

път ще си поговорим повече.

Всяка сутрин вместо молитва той си рецитираше две стихотворения от Евтушенко. Едното от тях беше „Кариера“ и описваше как се живее в сянката на Властта:

На Галил ей един колега бе умен също като него.

Наясно бе, че се върти Земята, ала трепереше си за децата.

Това беше стихотворение за съвестта и стоицизма.

 Съдбата има странен нрав: най-неразумният излиза прав.

Вярно ли беше? Той така и не успя да реши. Стихотворението завършваше е подчертаване на разликата между амбиция и творческа честност.

Целта на мойта кариера е да не я превръщам в цел.

Тези стихове го утешаваха и същевременно го караха да си задава въпроси. Въпреки цялата си тревожност, страх и ленинградска цивилизованост той всъщност бе упорит човек, опитващ се да следва истината в музиката така, както я вижда.