Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 24

В най-добрия случай тези негови думи пред приятелите бяха глупаво самохвалство, а в най-лошия - просто метафора. Но Властта не се интересуваше от метафори. Властта признаваше само фактите и нейният език се състоеше от фрази и евфемизми, целящи или да обявят, или да прикрият тези факти. В сталинска Русия нямаше композитори с писалка между зъбите. Отсега нататък щеше да има само два вида композитори: тези, които са живи и уплашени; и тези, които са мъртви.

До съвсем скоро бе усещал в себе си младежката неуязвимост. Нещо повече - младежката неподкупно ст. И отвъд това, под всичко това - убеждение в пра-вотата и истината на целия си талант и цялата си музика. Днес тази убеденост не бе разклатена ни най-малко. Просто тя нямаше абсолютно никакво значение.

В събота вечер, а после и в неделя вечер той пи, за да заспи. Не беше трудно. Алкохолът го хващаше бързо и две чаши водка му стигаха, за да се унесе. Тази слабост бе и предимство. Пий, а след това си почивай, докато другите продължават е пиенето. Така на другата сутрин си по-свеж, по-работоспособен.

Анапа се славеше като център на гроз до лечението. Веднъж той се бе пошегувал е Таня, че предпочита водколечението. И ето че сега, може би в последните две нощи от своя живот, предприе такова лечение.

В понеделник сутринта той целуна Нита, прегърна Галя за последен път и хвана автобуса до зловещата сива сграда на Литейни проспект. Винаги беше точен, щеще да остане такъв и за срещата си със смъртта. За малко се вгледа в река Нева, която щеше да надживее всички. После влезе в Големия дом и се представи на дежурния в приемната. Войникът прегледа списъка, но не откри името му. Помоли го да повтори. Той се представи отново. Войникът препрочете списъка.

- По каква работа идвате? При кого?

- При другаря Закревски.

Войникът бавно кимна. След това каза, без да вдига очи:

- Е, можете да си вървите у дома. Не сте в списъка. Закревски не е дошъл днес, така че няма кой да ви приеме.Така приключи Първият му разговор е Властта.

Той се прибра у дома. Предположи, че това трябва да е някакъв номер - пускаха го да си върви, за да го проследят и после да арестуват всичките му приятели и сътрудници. Но се оказа, че неочаквано му е провър-вяло. Между събота и понеделник самият Закревски бе попаднал под подозрение. Сега разпитваха водещия разпитите. Арестуваха арестуващия.

И все пак, дори да не беше номер, освобождаването му от Големия дом можеше да е само бюрократично забавяне. Едва ли щяха да се откажат от разследването на Тухачевски; тъй че отстраняването на Закревски бе само временно облекчение. Някой нов Закревски щеше да заеме мястото и да прати нова призовка.