Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 26

Кострикин - стар болшевик, заточен в Сибир за участието си в революцията от 1905 г. - пръв насърчи революционните симпатии на своя племенник. Но старите болшевики, някогашна гордост и благословия, в днешно време се оказваха най-често проклятие.

Не влезе в Партията и никога нямаше да го направи. Просто не можеше да членува в партия, която убива.

Но като „безпартиен болшевик“ бе позволил да го представят за неин твърд поддръжник. Пишеше музика за филми, балети и оратории, които възпяваха Революцията и всички нейни дела. Неговата Втора симфония беше кантата, прославяща десетата годишнина от Революцията, в която той включи някакви отвратителни стихове на Александър Безименски. Беше писал мелодии, възпяващи колективизацията и разобличаващи саботажа в индустрията. Неговата музика към филма „Насрещен план“ - за група фабрични работници, които спонтанно създават схема за стимулиране на производството - спечели огромен успех. И до днес „Песен за насрещния план“ се подсвиркваше и тананикаше в цялата страна. В момента - а може би завинаги и със сигурност докогато бъде необходимо - работеше над симфония, посветена на паметта на Ленин.

Едва ли нещо от всичко това би убедило заместника на Закревски. Дали някаква част от него вярваше в комунизма? Разбира се, ако алтернативата бе фашизъм. Но той не вярваше в утопии, в усъвършенстването на човечеството, в инженерството на човешката душа. След петте години Нова икономическа политика на Ленин той бе писал на свой приятел, че „Земният рай ще дойде след 200 000 000 000 години“. Но сега си мислеше, че може да е бил твърде оптимистичен. Теориите бяха ясни, убедителни и разбираеми. Животът беше объркан и пълен с безсмислици. Той бе приложил на практика теорията за свободната любов първо с Таня, а след това с Нита. Всъщност и с двете едновременно; те се бяха препокрили в сърцето му и понякога все още се препокриваха. Бавно и мъчително дойде прозрението, че теорията за любовта не съвпада е реалността на живота. Все едно да вярваш, че си способен да напишеш симфония само защото някога си прочел учебник по композиране. И отгоре на всичко самият той беше мекушав и нерешителен - е изключение на редките случаи, когато бе твърд и решителен.

Но дори и тогава не вземаше непременно правилните решения. Така че емоционалният му живот беше... как да го обобщи най-точно? Той се усмихна печално. Да, наистина - дандания вместо музика.

Искаше Таня; майка му не одобри. Искаше Нина; майка му не одобри. Той кри от нея брака си няколко седмици, защото не искаше началото на щастието им да се помрачи е лоши чувства. Сам си признаваше, че това не е от най-героичните постъпки в живота му. А когато съобщи новината на майка си, тя реагира така, сякаш е знаела през цялото време - може да бе чела дневника му - и не вижда причина да одобри. Майка му умееше да говори за Нина така, сякаш я хвалеше, а всъщност я критикуваше. Може би след смъртта му,която едва ли щеше да закъснее, двете щяха да създа-дат съвместно домакинство. Майка, снаха, внучка -жени от три поколения. Такива домакинства се срещаха все по-често в днешна Русия.