Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 22

Но Закревски не се интересуваше колко са добри пръстовката и изпълнителската техника на маршала.

- Често ли гостувахте в дома му?

- От време на време.

- От време на време в продължение на колко години? Осем, девет, десет?

- Да, може би толкова.

- Значи, да кажем, четири-пет посещения годишно? Четирийсет-петдесет общо?

- По-малко, струва ми се. Не съм ги броил. Но по-малко.

- Но вие сте близък приятел на маршал Тухачев-ски, нали?

Той помълча и се замисли.

- Не, не точно близък, но добър приятел.

Не спомена как маршалът му уреждаше финансова помощ как го съветваше; как писа на Сталин за него. Закревски или знаеше това, или не.

- И кой друг е присъствал при тези четирийсет-петдесет посещения в дома на вашия добър приятел?

- Не много хора. Само членове на семейството.

- Само членове на семейството? - Тонът на водещия разпита бе определено скептичен.

- И музиканти. И музиковеди.

- А случайно да е имало политици?

- Не, политици не идваха.

- Съвсем ли сте сигурен?

- Ами, виждате ли, понякога сбирките бяха доста оживени. А аз всъщност не... В интерес на истината, често свирех на пиано...

- И за какво си говорехте?

- За музика.

- И за политика.

-Не.

- Хайде, хайде, как би пропуснал човек да говори за политика тъкмо е маршал Тухачевски?

- Това беше, така да се каже, времето му за развлечения. Сред приятели и музиканти.

- А тези развлечения не включваха ли разговори за политика?

- Не, никога. Никога не е имало разговори за политика в мое присъствие.

Водещият разпита се вгледа в него продължително. После дойде промяната на гласа, сякаш да го подготви за сериозността и рисковете на положението му.

- А аз мисля, че би трябвало да се поровите из паметта си. Не може през последните десет години да сте посещавали редовно дома на маршал Тухачевски в качеството си на „добър приятел“, както се изразихте, и да не сте обсъждали политиката. Например заговорът за убийството на другаря Сталин. Какво научихте за това?

В този момент той разбра, че е него е свършено. „И пак за някого удари час“ - само че този път часът беше негов. Той повтори колкото се може по-ясно, че у маршал Тухачевски никога не е имало разговори за политика; това са били чисто музикални вечери; държавните дела са оставали в антрето заедно е шапките и палтата. Не беше сигурен дали това е най-добрата фраза. Но Закревски почти не го слушаше.

- Тогава предлагам да се замислите по-усърдно -каза Закревски. - Някои от другите гости вече потвърдиха за заговора.

Той осъзна, че Тухачевски сигурно вече е арестуван, че е кариерата на маршала е свършено, както и е живота му; че разследването едва започва и всички около маршала скоро ще изчезнат от лицето на Земята. Собствената му невинност нямаше ни най-малко значение. Нито пък верността на отговорите му. Щом решението е взето, няма път назад. И ако трябва да се докаже, че току-що разкритият или просто измислен заговор е тъй широко разпространен, че дори най-известният - макар и наскоро опозорен - композитор взема участие, значи точно това ще докажат. Което обясняваше небрежния тон на Закревски, когато приключи разпита.