Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 62

Шумна глъчка събуди вниманието й. В един ъгъл Брайън и Алекс се караха ожесточено. Стиснатите юмруци и зачервените им лица свидетелстваха, че сблъсъкът много скоро щеше да премине в обичайното сбиване.

Раналд чакаше на портата и държеше за юздите едър кон на бели петна. При появата на Сабрина животното извъртя очи и оголи зъби. Масивните му хълбоци бяха целите в белези. Никога не съм виждала по-грамадно и по-отблъскващо същество, каза си отвратено Сабрина. Освен съпруга си.

Като видя чакащия до стената Морган, в сърцето й нахлу топла вълна и за миг прогони студа. Скръстил ръце и събрал заплашително вежди, той представляваше болезнено позната гледка. Баща й изглеждаше също така мрачен. Майка й, прегърнала Пъгсли, стоеше между двамата и се усмихваше като котка.

Морган забеляза съпругата си и се запъти към нея, подигравателно ухилен.

— Добро утро, най-прекрасно цвете на Шотландия. — Меденосладките думи я поляха с киселина. — Щастлив съм, че благоволяваш да се присъединиш към нас. Семейството ти вече се пита дали не съм те убил в леглото.

Енид пребледня и изпусна кутиите с ръкавици, които носеше. Раналд връчи юздите на един ратай и се втурна да й помогне. Ратаят огледа подозрително нервно потрепващия кон и застана по-далече от зъбите му.

— Глупости — отговори небрежно Сабрина. — Ти беше олицетворение на деликатност и въздържание.

Морган стисна предупредително китката й.

— Не виждам пречки да отложим пътуването, скъпа, за да ти дам още едно доказателство за така нареченото ми въздържание.

Погледът му спря върху устните й. Дяволските искри в очите му й показаха, че е готов веднага да осъществи заплахата си.

— Не е нужно — побърза да го увери тя и сведе поглед. Беше събрала целия си кураж, за да застане пред семейството си, което трябваше да повярва, че през нощта между нея и Морган се е случило точно онова, което е трябвало да се случи.

Докато вървяха към близките й, Морган заговори с новоизбликнал гняв:

— Както изглежда, баща ти е забравил да обяви последното от условията си. Един от вашите ще дойде с нас в Макдонъл Касъл. Дугъл иска да е сигурен, че ще има кой да набучи главата ми на кол и да му я отнесе, ако някой път ти се скарам заради вечерята.

Ако се съдеше по изтощеното лице на баща й и тържествуващата усмивка на майка й, Морган не беше единственият в Камерън, който беше прекарал безсънна нощ.

Елизабет милваше меката козина на Пъгсли. Бледа ивица на ръката й показваше къде беше стоял годежният й пръстен.

— Не ставай драматичен, Морган! Просто искам дъщеря ми да има добра компания.

Морган се изправи с измъченото достойнство, което винаги проявяваше пред Елизабет Камерън.

— Уверявам ви, милейди, че жена ми няма да страда от липса на компания. Но естествено се прекланям пред желанието ви.

— Той протегна ръце към чакащите братя на Сабрина. — Е, драги мои, каква отрова сте ми приготвили?

Енид повторно изпусна кутиите с ръкавици. Пронизващият поглед на Морган я накара да се олюлее. Раналд я хвана за лактите, за да не се строполи на земята.