Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 60

Студената му пресметливост я отврати. Сърцето и тялото й още пулсираха в завладяващия му ритъм. Неравното дишане издаваше възбудата й.

Той подреди диплите на тартана си, хладен и безразличен като зеленоок глетчер.

— До обед да си събрала багажа си, защото потегляме. Няма да остана нито час повече под покрива на баща ти. — Той я погледна пронизващо. — Не се притеснявай толкова, момиче. Щом ми родиш син, ще те пратя обратно в Камерън. Даже Дугъл Камерън не би се осмелил да рискува живота на собствения си внук, нали?

В гнева й се примеси див ужас.

— Нима очакваш от мен да ти родя дете, да го захвърля и да се върна при баща си? Аз не съм кучка, Морган! Никога ли не си помислял, че детето има нужда от майка?

Морган вдигна рамене, но избегна погледа й.

— Аз нямах майка. Ще позволя на сина си да прекарва летата в Камерън, както беше някога с мен.

— Много си великодушен, браво! Ами ако те опозоря, като родя момиче? Какво ще правиш тогава? Как Макдонъловата ти гордост ще преодолее този удар?

Без да си направи труда да й отговори, той се обърна рязко и излезе от стаята. Останала сама, Сабрина се взря невярващо във вратата.

Треперейки с цялото си тяло, тя се отпусна във възглавниците. Той си бе отишъл и я бе оставил сама — изпълнена с копнеж, празна и жадна за близост, която нямаше да дойде. Какво по-добро наказание от това да запали пламъците на удоволствието, което тя нямаше да му позволи да задоволи? Нали се беше заклела, че няма да го дари дори със секунда наслада! И всичко това само за да разбере, че трябваше да се бои не от неговото желание, а от своето.

Тя погледна омърсените чаршафи и изпита омраза към грозната лъжа, която трябваше да потвърди. Може би той се отвращаваше от нея и затова бе предпочел да се самонарани, вместо да сподели леглото с нея? Веднага след това й заяви кратко и ясно какво искаше — син, но не и тялото й. Тя притисна една възглавница към гърдите си и напразно се опита да успокои лудо биещото си сърце и да забрави пулсирането между бедрата си. В крайна сметка от мъж като Морган не можеше да се очаква нищо друго, освен жестока пародия на сватба и още по-жестока пародия на любовен акт. Акт, който би трябвало да свърже завинаги един мъж и една жена.

Кървавочервеният рубин на годежния пръстен й намигна знаещо. През всичките тези години се беше мамила. Морган Макдонъл беше по-жесток от чудовище.

* * *

Морган едва успя да стигне до пустата градина, преди цената, която бе платил за леденото си самообладание, да избие навън. Той се затътри слепешката до най-близката пейка и падна тежко върху камъка, докато във вените му бушуваше нов прилив на кръв. Дугъл нямаше нужда от убийци, за да се справи с Морган Макдонъл. Сабрина беше достатъчна отрова — сладка, силна и смъртоносна, тя изтръгна от него примитивно, треперещо желание само с едно-единствено произнасяне на името му.